Около 43% от населението на България се е срещало с коронавируса, обяви служебният здравен министър Стойчо Кацаров. Данните са на „Цибалаб“ – една от големите вериги лаборатории у нас. „Изследвани са 2665 проби, взети на случаен принцип в периода 25 май – 11 юни 2021 г., от 38 населени места в страната. Проверявани са основно N антитела, тоест такива, които се образуват след преболедуване, а не след ваксинация. Все пак това е моментна снимка, не може да се вмести в правилата за национално представително проучване“, обясни собственикът на лабораторията д-р Недялко Калъчев на брифинг в МЗ. По думите му 1158 от пробите са били положителни, като най-много хора, които са се срещали с вируса, са установени в Пазарджик – 62 %, и в Ямбол – 56%. Една трета от живеещите в София имат антитела от естествена среща със SARS-CoV-2.
„Макар проучването да не е национално представително, все пак то показва, че вероятно броят на изкаралите коронавируса е около 6 пъти по-висок от официално регистрирания“, отбеляза д-р Калъчев.
„Това проучване е само началото, стартираме процедура по надграждането му, като ще изградим информационна система за всички тествани, преболедували, хоспитализирани и ваксинирани“, подчерта министър Кацаров. Той уточни, че става дума за цялата информация технически да се събере на едно място в МЗ, като за целта ще бъде обявена обществена поръчка с прогнозна стойност между 10 000 и 15 000 лева. „Ще бъде извлечена цялата налична информация за тестваните за антитела от 1 март миналата година досега. Събирайки тези данни, ще получим най-малкия брой хора, които са се срещали до този момент с вируса. Пречката да се изследват всички хора с антитела е, че когато се срещнете с вируса, ги образувате, но след известно време намаляват и могат напълно да изчезнат”, обясни Кацаров и уточни, че това не означава, че тези хора вече нямат имунитет срещу COVID-19.
Здравният министър добави, че между 2 седмици и 1 месец е срокът, в който програмистите са обещали, че това може да бъде реализирано. „Всички лаборатории, болнични и извънболнични заведения ще предоставят данни. Ще получим изключително ценна информация”, подчерта още Кацаров.
Експерти обаче вече се усъмниха в коректността на данните, ако се събират по начина, представен от Кацаров. Според тях истинското изследване би било за серопревалентност, каквото беше обещал министърът, но се отказа от него. „Отчитането на антителата трябва да стане не след преболедуване и съмнение за CVOID, защото това изкривява статистиката. Необходимо е да се проследят тези хора, които са се изследвали за холестерол, например, и между другото са си пуснали от любопитство и антитела. Тези данни трябва да се рандомизират по възрастови, болестни и популационни критерии. Научният анализ има система и тази система трябва да се спазва. Иначе данните са шум“, уточни Аспарух Илиев, завеждащ лабораторията по инфекции на мозъка към Университета в Берн, Швейцария.
