Известният рап изпълнител Ицо Хазарта се ядоса на здравния министър проф. Костадин Ангелов, задето ресторантите не му били приоритет. Христо Петров е категоричен, че собствениците на ресторанти, заведения и фитнес-зали, заедно с работещите в тях – персонал, сервитьори, бармани, охранители, хигиенисти, както и изпълнителите от шоубизнеса са всъщност хората, които изнасят на гърба си кризата с коронавируса. Дали? Защото обществеността вижда друго – въпреки забраната се вихрят партита с песни и танци в десетки уж затворени заведения. След което представители на т.нар. шоубизнес публикуват сълзливи послания от болнични стаи. А от непосилната тежест, която ресторантьорите носят на гърба си, най-много да са им се продънили удобните дивани, на които чакат лекарите да се справят с кризата. Да, всички хора търпят щети, затворените бизнеси – също. Материалните щети обаче са поправими, но на близките на над 8600 българи, загубили битката с COVID-19, едва ли им се ходи на кръчма. Както гласи една еврейска поговорка: „Проблем, който се решава с пари, не е проблем, а разход!“
„Винаги е срамно да видиш падението на някой интелигентен човек“, казва още Хазарта по адрес на здравния министър. „Направили сме си приоритети. COVID-19 е онова, което ни позволи да пренаредим нашите приоритети. В самото начало казах, че нашите приоритети ще бъдат малко по-различни – образование, здравеопазване, спорт. Ресторантьори и хотелиери със сигурност са много важен бранш, но в момента не са наш приоритет“. Това каза проф. Ангелов. А кое от тези му думи не разбра музикантът, възпитаник на гимназията за класически и древни езици? Може би е пропуснал уроците от ноември и декември, когато смъртта идваше по-бързо от линейките и дори тоновете кислород не стигаха на болниците заради прииждащите все повече и повече заразени, борещи се за глътка въздух. Просто е: здравните власти с променлив успех пледират за разумната и постепенна промяна на мерките. И едва ли нарочно държат кръчмите затворени, и едва ли е специална мярка срещу собствениците на заведения и шоубизнеса, а се съобразяват с медицински и социални реалности.
Вярно, лирическият герой на Хазарта има човек във Втора градска болница. При грешни стъпки със сигурност ще ни трябват хора тук и там, но когато връзкарството опре до кой да живее и кой не, работата не е до коректни политически послания, а да имаш топки и да рискуваш да не те харесват всички.
