Преливането на плазма от тежко преболедували вируса крие огромен риск

То трябва да се случи до 7-ия ден, когато е ефективен и ремдесивирът, след това е нужна обикновена плазма, която да изчисти тромбите от микросъдовете, обясни доц. Влади Манев

1129
плазма

Нидерландски учени са установили, че преливане на плазма от преживял тежко коронавирусна инфекция крие огромни рискове за болния, на когото се правят вливания. За това алармира пред бтв доц. Влади Манев, председател на програмен консултативен съвет по имунобиологична терапия и имунопрофилактика на рака.

„Не трябва да се прелива плазма от пациенти, които тежко са боледували от COVID-19, защото освен висок титър на антителата срещу вируса, в нея има и други антитела, които работят срещу макрофагите. При едно такова кръвопреливане може да се възбуди една цитокинова буря, която да доведе до усложнения“, обясни доц. Манев. Според него центровете за плазма в страната трябва да бъдат уведомени за това откритие и да отказват да приемат плазма от пациенти с тежък COVID.

Освен това преливането трябва да се случи до седмия ден от появата на симптомите. След това трябва да се прелива плазма не от преболедували, а от здрави хора, която може да предотврати повече смъртни случаи, тъй като ензимите в нея разтварят тромбите в микросъдовете, докато нискомолекулните хепарини могат да действат ефективно само на тромбите в магистралните съдове.

Доц. Манев подчерта, че плазмата – от преболедували и здрави – засега е най-сигурното средство срещу болестта, а също и ремдесивирът, но и той трябва да се дава в първата фаза от протичането на инфекцията – до 7-ия ден. Това обаче на практика е почти невъзможно да се случи у нас, тъй като заразените стигат до болница едва когато се влошат, а това обикновено значи след този период.

„Наскоро се установи, че коронавирусът има и още един рецептор, с който прониква – невропилин. Той създава възможности за анестезия на организма“, обясни още доц. Манев. По този начин хората, които нямат никакви симптоми на COVID-19, не разбират, че са болни, докато не стане прекалено късно. Той смята, че здравното министерство сериозно трябва да се замисли за механизъм, чрез който карантинираните вкъщи пациенти да правят допълнителни изследвания, за да се ограничат случаите на усложнения от болестта.

СПОДЕЛИ