Спасителната терапия при тежките и критичните случаи на COVID-19 с респираторен дистрес синдром трябва да включва екстракорпорална мембранна оксигенация (ECMO). Това е записано в официалния протокол за лечение на инфектирани с коронавирус пациенти, изготвен от експерти и здравните власти. Документът вече трябва да е наличен във всички болници в страната. ЕСМО апаратите у нас обаче са под 10, като се използват основно при кардиохирургични операции и дори не всички анестезиолози са обучени да работят с тях. Досега нито един пациент с COVID-19 в България не е бил поставян на машината, по-популярна като „сърце – бял дроб“. Някои медици свързват повишената смъртност в реанимациите у нас именно с липсата на възможност за използването на ЕСМО, като всички критични пациенти се поставят на механична вентилация. Но резлутатите, както Скенер.нюз вече писа, са отчайващи – 79 % от интубираните загиват.
В протокола е включен и отреченият вече хидроксихлорохин, като е уточнено, че препаратът не бива да се прилага при болни със сърдечни проблеми. Изрично е написано също, че антибиотици се прилагат само при насложена бактериална инфекция. Включен е и „Ремдисивир“, но само за най-тежките случаи, докато за по-леките ще трябва да се ползва Лопинавир/Ритонавир. За пациенти с обширни белодробни лезии и повишени нива на IL-6 пък е разрешено да се приложи недоказалият ефект все още в нито едно проучване Tocilizumab. В протокола е отбелязано още, че кортикостероидите не трябва да се прилагат рутинно при пациентите в реанимация, а само при определени показания.
В документа няма описани ясни критерии кога един пациент задължително трябва да се хоспитализира, нито е разписан пътят на пациента – от първите симптоми до хоспитализацията. Но пък поне е ясно кога може да бъде изписан болният: ако няма повишена температура повече от три дни; дихателните симптоми се подобряват; белодробната картина показва очевидно намаляване на възпалението, а тестовете за нуклеинова киселина са отрицателни два пъти последователно, върху проби от дихателните пътища като храчки и назофарингеални секрети (интервалът на вземане на проби е най-малко 24 часа).
Всяка болница е длъжна да се свърже със заведенията за първична грижа в района на пациентите и да сподели медицинските им досиета, да изпрати информацията за изписваните пациенти до съответната община и до здравното заведение, където пациентите пребивават. На пациентите пък се препоръчва да следят здравословното си състояние в изолация в продължение на 14 дни, да носят маска, да живеят в добре проветрива единична стая, ако е възможно, да намалят близкия контакт с членовете на семейството, да се хранят отделно, да спазват добра лична хигиена и да се избягват излизанията навън, като след втората и четвъртата седмица трябва да се върнат в болницата за контролен преглед.
С отделна заповед здравният министър разпореди задължителна регистрация, съобщаване и отчет на всички случаи на COVID-19, като са посочени дефиниции за възможен, вероятен и потвърден случай, съответстващи на дефинициите на Европейския център за превенция и контрол на заболяванията.
Данни за регистрираните случаи по пол и възраст регулярно ще се съобщават, обобщават и докладват на регионално, национално и европейско ниво, като е въведено унифицирано съобщаване на данните за заразени лица от регионалните здравни инспекции към МЗ и НЦЗПБ.
РЗИ пък се задължава да проучва заразеното лице, да определя контактните му лица и да ги поставя под карантина, по преценка да създава организация за тяхното медицинско наблюдение и лабораторно изследване, да въвежда и контролира противоепидемични мерки в огнището и лечебните заведения.
Въвежда се и ежеседмична отчетност на информацията за заразени с COVID-19 лица по възрастови групи, тежест на протичане (хоспитализация или домашна изолация) и изход от заболяването, което да позволи извършването на бърз анализ относно възрастовото разпределение на инфекцията, засегнати групи от населението, население в риск от тежко протичане, усложнения и смърт.
