„Трудно се постига консенсус по какъвто и да било въпрос“, оплака се зам.-министърът на здравеопазването Жени Начева. Тя съобщи, че МЗ работи по Национална здравна стратегия 2030, в която ще бъдат включени основните изисквания в превенцията и лечението на отделните видове заболявания. Работи се и по медицинските стандарти и правилата за добра медицинска практика.
„През тази година здравното министерство има амбицията да покаже видими резултати по внедряване на елементи от здравната информационна система. Има забавяне по административни причини, но има и мотивация това, което направим, да има необратимост. Без такъв вид системи няма как да говорим за контрол в сферата на болнична, лекарствена и медицинска помощ. Контролът, пък и качеството, ще дойдат, когато имаме данни в реално време“, обеща Начева.
Според нея проблемите не са в приходната, а в разходната част на бюджета за здравеопазване, тъй като наличните средства не се разпределят справедливо.
„Категорично не съм съгласен с тезата, че държавата отделя пари за здравеопазване. Ние сами, с нашите вноски, си плащаме за здравеопазване, а държавата плаща за определен кръг хора“, заяви членът на БСК и на Надзорния съвет на НЗОК проф. Григор Димитров. По думите му средната здравноосигурителна вноска, която се прави от бизнеса е около 80 лв., а държавата внася в касата за осигурените от нея лица 30-35 лв. „И се оказва, че 30% от осигурените плащат 70% от вноските. Отделно структурата на разходите на НЗОК е изключително деформирана – 50% от парите отиват за болнична помощ, 30% – за лекарства и едва 11% се харчат за извънболнична помощ“, обясни проф. Димитров. Той алармира и че 600 000 неосигурени буквално задръстват спешната помощ.
Според него болниците са много и държавата трябва да осигури добри механизми за преструктуриране. „Очевидно е, че не може да се намери справедлив начин за разпределяне на средствата за лечебните заведения“, призна членът на Надзора на касата.
