Апелативният съд в София отмени решение на СГС, с което НЗОК беше осъдена да заплати надлимитна дейност на болницата в Казанлък. Любопитно е, че в мотивите си Апелативният съд стига до извода, че налагането на лимити на болниците не нарушава правата на пациентите, а обратното е в техен интерес, коментираха от Центъра за защита правата в здравеопазването (ЦЗПЗ).
„Същността на правния спор се свежда до отговор на въпроса действителни ли са уговорките в сключения договор, с които задължението на НЗОК да заплаща осъществената от лечебното заведение медицинска помощ е ограничено до уговорения в приложение № 2 към договора обем. Съгласно установеното, по обща воля на страните, обективирана в процесния договор, задължението на НЗОК да заплаща осъществената от болницата медицинска дейност е ограничено по обем, определен на месечна база, конкретизирана по клинични пътеки в приложение № 2 към договора, което означава, че при действителност на тези клаузи НЗОК няма задължение да заплащането надлимитна дейност по сключения между страните договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки. Клаузите на договора не са нищожни“, посочват магистратите.
Според тях, това лимитиране не нарушава правото на здравноосигурените лица на достъп до медицински услуги, а тъкмо обратното – осигурява и обезпечава това право, като регулира законово държавното финансиране на здравеопазването по начин, че заплащането му да се осъществява регулярно в рамките на бюджетната година. „Това е така, защото като всяка бюджетно обезпечена функция и закупуването на здравни дейности по смисъла на ЗЗО налага необходимост от планиране и контрол за ефикасно и ефективно използване на средствата, които не са неограничени. Закупуването на неограничени по обем здравни услуги (надлимитни такива) с ограничени и предварително рамкирани (бюджетни) средства е икономически неосъществимо и затова нормативната уредба предвижда правила за изпълнение разходната част на бюджета на НЗОК, които няма основание да се считат за стоящи в противоречие с конституционните разпоредби“, мотивират се от Апелативния съд.
Магистратите посочват, че предвиденият ред за регламентиране финансирането на конституционното прогламираното социално право на достъпно здравеопазване изключва пълната свободата на договаряне, като сключеният между страните договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки следва да се тълкува в контекста на нормативно утвърдените финансови отношения между НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ.
„По силата на чл. 45 ЗЗО НЗОК дължи да закупи договорената и оказаната медицинска помощ на осигурени лица, но разпоредбата на чл. 51 ЗЗО уточнява, че медицинската помощ извън обхвата на чл. 45 и договореното в НРД, не се закупува от НЗОК, което още веднъж установява принципа на допустими ограничения при закупуването на медицинската помощ и изключва разбирането , че НЗОК дължи безусловното й заплащане. Затова и претенцията за заплащане стойността на тази надлимитната медицинска дейност, основана на сключения договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки се явява неоснователна”, са решили съдиите Иван Иванов, Зорница Хайдукова и Валентин Бойкинов.
Техните мотиви обаче са не само в противоречие с тези на СГС, но и с мотивите на поне 50 други състава на окръжни и апелативни съдилища от цялата страна по аналогичните спорове на други болници с НЗОК.
„Разсъжденията на Иванов, Хайдукова и Бойкинов, макар да не са доведени до край водят до заключението, че право да получат безплатна медицинска помощ имат само тези пациенти, които са се разболели преди изчерпването на лимита. Следователно пациентите са развнопоставени само по отношение на събиране на здравните вноски, но не и при получаването на медицинска помощ, където според този съд първият по време е първи по право. Интересен е и един друг въпрос, на който не се открива отговор в мотивите – кой трябва да плати за лечението? Ако приемем за вярна тезата, че НЗОК не е длъжна да плати за лечението на тези здравноосигурени лица, това означава ли, че здравноосигурените лица, трябва да заплатят? Ако едно здравноосигурени лице е задължено да заплати за лечението си за какво тогава е осигурено?“, коментират от ЦЗПЗ.
Според експерти, наличието на няколко противоречиви решения за надлимитна дейност означава, че окончателното решаване на спора ще стане с решение на Върховния касационен съд, който трябва да уеднакви практиката в страната.
