Трябва да има повече дентални дейности, които касата покрива, призоваха зъболекари. „В момента има само две пътеки – пломба и вадене на зъб. А може да се предвидят например и щифтово изграждане на депулпиран зъб или поставяне на корона“, заяви проф. Христо Кисов от Сдружението на българските зъболекари (СБЗ). Според него, така формиран, пакетът, който се заплаща от здравната каса на практика насърчава загубата на зъби, а не покрива потребностите на хората от истинско лечение и превенция на обеззъбяването.
„Могат да се приложат модели с натрупване на средствата и използването им в подходящ момент. Хората трябва да знаят също така, че цената на една пломба с качествен материал у нас е средно 150 лв. и е 10 пъти по-ниска от тази в САЩ, но също така трябва да са наясно, че всяко движение на цената в посока надолу говори за по-ниско качество“, отбеляза още проф. Кисов.
„Изправени сме пред невъзможността да реално да се конкурираме чрез работа с различни фондове, защото от години здравната каса е една, зъболекарският съюз е един, рамковият договор също е един и не се променя. Има една съсловна организация, която се е превърнала в казионна и няма интерес от промени, защото е заинтересована само да похарчи едни пари и да запази статуквото“, отбеляза д-р Георги Цалов.
Шефът на СБЗ д-р Анатолий Кънев пък уточни, че нито един от ръководството на Българския зъболекарски съюз, които преговарят за НРД не работи с НЗОК. „Но целият съюз продължава да се изживява като работодател на съсловието и е заинтересован това безхаберие да продължава. В същото време ръководството на организацията е изключително добре заплатено и не желае да работи за промяна в ситуацията“, подчерта д-р Кънев.
По думите му свръхпроизводството на кадри също е сериозен проблем за страната ни, затова има и скрита безработица в съсловието. В момента на един зъболекар се падат по около 800 пациенти. Д-р Кънев призова да се мисли и за осигуряване на дентална помощ в селата и малките градове, където населението е бедно, но също има право на качествено зъболечение.
„Стартът на реформата през 2000 година беше фалшив, посоката беше погрешна и въвлече и пациенти, и лекари. Сега трябва да се мисли за рестарт, при това на цялата система, а не отделно на зъболекари, лекари и т.н. За това обаче се искат смели хора“, каза д-р Иван Антикаджиев, бивш заместник-министър на здравеопазването.
