178 млн. лева е прекият финансов поток, генериран от клинични проучвания у нас през 2017 г., като 41 млн. лева от тях са плащания директно към бюджета като данъци, такси и осигуровки. Това съобщи председателят на Управителния съвет на Българската асоциация по клинични проучвания (БАКП) д-р Иван Георгиев. По думите му около 10 000 пациенти се включват всяка година в изпитвания на нови лекарства в над 500 центъра в България. Заетите в сектора пък са около 3000 души.
„Клиничните проучвания имат голям положителен ефект върху здравеопазването на България. Те осигуряват достъп до иновативно и висококачествено лечение на пациентите без значение от здравноосигурителния им статус“, поясни д-р Георгиев. Той припомни, че преди даден продукт да бъде достъпен за пациентите на пазара, могат да изминат до 7-8 години, докато по време на проучванията болните го получават веднага. „Освен това грижите и услугите към пациентите в проучванията често са повече отколкото съответните еквиваленти, осигурени от стандартното здравеопазване в България“, добави той. Изпитванията са особено важни и за българските лекари, защото осигуряват възможност за натрупване на опит с нови технологии, работа в международни екипи и допълнителни доходи.
„Страната ни има отлична репутация в индустрията за клинични изпитвания, която е градена през последните 20 години. С пазарен дял от 1.1% през 2017 г. ние се нареждаме на 20-о място в света“, каза още д-р Иван Георгиев. По думите му регулаторната рамка у нас в момента е много добра, но предупреди, че това може да се промени заради ескалиращите административни бариери, поставяни от все повече държавни болници.
„Около 40% от знанията, нужни за одобрението на всяко ново лекарство, се генерират в клиничните изпитвания. Фармацевтичната индустрия прави огромни инвестиции в нови лекарства и носи икономически ползи. Инвестициите в клинични проучвания подобряват достъпа до здравни грижи, повишават квалификацията на медицинските специалисти и засилват икономиката“, подчерта и Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични компании в България. Той подчерта, че лечението става достъпно за пациентите, само ако здравните системи разпознават иновацията и я реимбурсират. „България обаче въвежда новите терапии средно за 956 дни, като по този показател се нарежда на 18-то място сред страните в ЕС. А през 2019 г. има вероятност пациентите да останат без нови лекарства заради забавяне на договарянето на отстъпки“, алармира Денев.
По думите му благодарение на новите терапии днес двама от трима онкоболни живеят 5 и повече години след диагностицирането им, а смъртността сред тях е намалена с 20%. „Съществено подобрение на лечението, забавяйки прогреса на заболяването и намалявайки броя на кризите, се отбелязва и при лечението на множествената склероза. Новите терапии за ревматоидния артрит се фокусират върху забавянето на прогреса на заболяването. При лечението на хепатит С успеваемостта на иновативните лекарства е над 97%, продължителността на живот се увеличава средно с 13 години, а предотвратимите смъртни случаи на година са 841. Злокачествените заболявания на кръвта вече не са смъртна присъда. Благодарение на иновативните терапии 5-годишната преживяемост при тях е значително увеличена в сравнение със 60-те години на миналия век. При Ходжкиновия лимфом тя достига до 89%, при Неходжкиновия лимфом – 73%, а при левкемията и миелома съответно до 63% и 50%“, отчете още Деян Денев.
