До 20% от разходите за здравеопазване биха могли да се пренасочат и да бъдат оползотворени по-добре, се казва в доклад „Здравето накратко: Европа (2018) на Европейската комисия и на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). „С помощта на прийоми от различни политики би могло да се оптимизират разходите, като се осигури добро съотношение между качеството и цената, например при подбора и покритието или обществените поръчки и ценообразуването за фармацевтични продукти чрез оценката на здравните технологии“, се отбелязва в документа. Този доклад се основава на сравнителни анализи на здравословното състояние на гражданите на ЕС и ефективността на здравните системи на 28-те държави членки на ЕС, пет държави кандидатки и три от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ).
Данните показват, че стабилното досега увеличаване на продължителността на живота е забавило темпа си и че продължават да се наблюдават големи различия както в самите държави, така и между тях, като изоставането е особено ясно изразено при хората с по-ниско образование. „До неотдавна продължителността на живота в държавите от ЕС се увеличаваше бързо и с постоянен темп. От 2011 г. насам обаче този темп отбелязва осезаемо забавяне. Освен това продължават да се отчитат големи различия в очакваната продължителност на живота не само по пол, но и по социално-икономическо положение. Например като цяло в ЕС 30-годишните мъже с по-ниско образование се очаква да живеят около 8 години по-малко отколкото мъжете с висше образование“, се посочва в доклада.
„Животът на много хора може да бъде спасен чрез активизиране на усилията за насърчаване на здравословен начин на живот и справяне с рискови фактори като тютюнопушенето или липсата на физическа активност“, каза Витянис Андрюкайтис, еврокомисар по въпросите на здравеопазването и безопасността на храните. По думите му неприемливо е всяка година в ЕС над 1.2 милиона хора да губят преждевременно живота си. „Това може да бъде избегнато чрез подобряване на профилактиката на заболяванията и чрез по-ефективни здравни грижи“, допълни той.
В доклада се призовава и за подобряване на психичното здраве и за превенцията на психични заболявания, които имат не само социално отражение, но според извършените оценки възлизат на над 4% от БВП в ЕС. Например през 2015 г. над 84 хил. души в Европа са починали поради проблеми с психичното здраве. Общо разходите, свързани с проблеми с психичното здраве, се очаква да възлязат на над 600 млрд. евро годишно.
Справяне с рискови фактори като тютюнопушене, консумация на алкохол и затлъстяване, намаляване на случаите на преждевременна смъртност, осигуряване на универсален достъп до здравно обслужване и укрепване на устойчивостта на здравните системи, са сред другите приоритети на ЕК.





