Разходна ефективност на лекарство или терапевтичен курс е съотношението между постигане на терапевтичен резултат от прилагането и разходване на средства от бюджета на НЗОК за същия продукт при съпоставянето му с друг медикамент или лекарствени терапии, представляващи терапевтични алтернативи и заплащани напълно или частично от НЗОК. Това е легалната дефиниция що е то разходна ефективност, записана в закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, чиито изменения ще бъдат гласувани заедно с бюджета на НЗОК за 2019 г.
Както управляващите обещаха, разходно ефективно лекарство не означава най-евтиното, което личи и от дефиницията, тъй като един продукт може да е по-евтин от друг, но в крайна сметка да се окаже, че по-скъпият медикамент е по-разходно ефективен. Например лекарството Х струва 5 лева за опаковка и повлиява 10% от болните от дадено заболяване, а лекарство Y е с цена от 10 лева, но повлиява 50% от пациентите. При съпоставянето на цената и ефекта от лечението се вижда, че вторият медикамент, макар и два пъти по-скъп, е по разходно ефективен от първия.
Дяволът обаче е в детайлите. Преди дни онколози поискаха в закона изрично да се запише, че при лечението на рак изискването за разходна ефективност няма да важи. Такива предложения преди второто четене на бюджета на касата, което се очаква да е утре, не са внесени. По думите на лекарите ракът представлява различни заболявания, има различни мутации, метастазира по различен начин и се повлиява различно от различните видове терапии – цитостатици или т.нар. класическа химиотерапия, таргетна терапия, която е скъпа и имунотерапия, която е още по-скъпа. За всички тези терапии има определен ред, по който се изписват и молекулярна диагностика за определяне на най-подходящото лечение за всеки отделен пациент. Онколозите дадоха пример с рака на белия дроб, който е поне четири вида и всички те се лекуват по коренно различен начин.
Втората уловка е, че липсва сравнение на страничните ефекти. Конкретно при биологичните медикаменти за серопозитивен ревматоиден артрит, системен лупус, псориазис, болест на Бехтерев, болест на Крон, улцерозен колит и др., за които вече действа правилото за разходна ефективност, има строги показания или противопоказания и сравнението на един продукт с друг е доста условно. Например един може да се използва при бременни, а друг при хора с рак. Освен това биологичните лекарства така или иначе се изписват като втора линия на лечение или по-просто казано, когато евтините кортикостероидите не са дали ефект, е сега болните ще трябва да минават през още една „цедка“ преди да получат по-модерно лечение.
Третият въпрос е защо и е на НЗОК да прилага метод за оценка на разходна ефективност, след като всеки медикамент допуснат до Позитивния лекарствен списък е преминал през оценка на здравните технологии, която по същество е същото?
Иначе механизмите за оценка на разходната ефективност са разписани от фонда на „цели“ 3 страници. Разходите се определят, чрез умножаване на броя на опаковките, необходими за лечение на един пациент за една година по цената на една опаковка. За оценка на терапевтичният ефект са посочени два показателя – намаляване на броя на хоспитализациите и намаляване на клиничната симптоматика. Изчисленията са направени за минало време, неизвестно на какъв брой пациенти за всеки медикамент и как са сравнени резултатите за всеки от тях. Краткото описание на механизмите завършва със списък с лекарства, които са определени за разходо ефективни.
„Никой обаче не знае дали НЗОК има капацитет да извърши такава оценка, нито приетият от нея механизъм стандартизиран ли е, статистически достоверен ли е и прилаган ли е някога от някого до сега. А това е особено важно и с оглед обстоятелството, че според приетият модел, НЗОК ще заплаща само лекарствата от списъка, а пациентите не биха могли да получат останалите с доплащане на разликата“, коментираха от Центъра за защита правата в здравеопазването.
