Както Скенер.нюз пръв съобщи, турски лекари ще правят белодробни трансплантации у нас. Официално екип от болница “Мемориал” в Истанбул е потвърдил готовността за помощ, след посещението си в началото на тази седмица в двете трансплантационни бази – “Света Екатерина” и “Лозенец”, обясни пред в. „24 часа“ директорът на Агенцията по трансплантации д-р Михаил Христов.
„В момента текат писма между нашето Министерство на здравеопазването и турското, договаряме административните неща, но най-важното решение е взето. На практика вече, имайки орган, който съвпада с някой от листата на чакащите, можем да извършим трансплантацията тук. При донорска ситуация турският екип ще бъде уведомяван, като наши лекари ще правят експлантацията, а турските – присаждането. Те също така ще проследяват пациента в следтрансплантационния период“, посочи д-р Христов. По думите му екипът от „Мемориал“ ще пътува до България със самолет, но ако се наложи да се ползва автомобил, е договорено да не се чака по митници и гранични пунктове. „С извършването на трансплантация паралелно ще тече и обучението на наши специалисти – не само по самата процедура, но и за грижите след това, което за мен е дори по-важно от самата операция. Това изисква специфична рехабилитация и физиотерапия и специално за белодробните трансплантации е до живот. Трябва да се развива определена група мускули, за да може да се разтяга белият дроб след трансплантация. Това не може да се направи навсякъде, затова ще лицензираме два такива центъра и там ще има подготвени екипи. Досега трансплантациите у нас са стартирали по този начин. Идва чужд екип, който прави 3 операции, и нашите лекари наблюдават, на четвъртата се разменят. След това се работи известно време със съвместни екипи, за да се оттренира техниката. Така се прави в цял свят“, обясни схемата д-р Христов. По думите му проф. Аднан Саяр, който е шеф на турския екип, е извършил над 35 присаждания на бял дроб.
„Възстановяването на връзките с болницата във Виена е задача №1, ще каним специалисти от Рим и Хановер, защото трябва да имаме резервен вариант за болните“, подчерта още директорът на ИАТ. Той съобщи, че днес у нас се очаква да пристигнат представители от университетската болница във Виена. „Ще разговаряме с тях и ще се опитаме да възстановим взаимоотношенията си. След това ще се видим и с борда на директорите на клиниката във Виена и с проф. Валтер Клепетко. Искаме да го привлечем като консултант, така че той да помогне да стартираме белодробните трансплантации у нас. Ако трябва, тези разговори ще се осъществят на ниво здравни министри, посланици или министър-председатели. Ще действаме по всички възможни начини. Като застане държавата зад една кауза, има какво да се направи“, категоричен е д-р Христов.
„Наред с това сме установили връзка с трансплантолози в Рим, след две седмици имаме среща и със специалисти от Хановер, с които също искаме да създадем връзка, за да може те да правят задължителните прегледи за второ мнение на чакащите за трансплантация, да осъществяват лечение или да променят терапия, когато се налага, за да може нашите пациенти да са годни за трансплантация. Събрахме и първата междуболнична комисия с мултидисциплинарен екип от пулмолог, рехабилитатор, кардиолог, хирург, анестезиолог, имунолог, които ще прегледат състоянието на всички 15 българи, чакащи за нов бял дроб, за да се установи кои от тях са наистина спешни и кои могат да изчакат. След това документите им ще бъдат изпратени за второ мнение от специалистите трансплантолози. Така ще им спестим излишното ходене до чужбина“, добави Михаил Христов.
Той уточни, че договор с болницата в Есен няма да има, ръководството там отказва да приема българи. „Като дойдох в ИАТ и се разрових в писмата обаче, видях, че през август сме получили дефинитивен отказ от Германия. В писмо проф. Камлер от болницата в Есен пише: “относно лечението на вашите спешно болни пациенти за белодробна трансплантация ви заявяваме, че лечение не може да бъде извършено”. Друго писмо, което намерих, беше от ноември 2016 г., пак от Есен, в което е казано, че поради резкия спад на донори в Германия не могат да осигурят лечение на чужди граждани. Това, което не намерих обаче, беше, че нямаше план Б. Затова сега сме в ситуацията да имаме група граждани, на които да не можем да осигурим лечение както в България, така и в чужбина“, посочи д-р Христов.
Според него, недостигът на органи не е заради липса на подходящи донори, а по-скоро е резултат от неспособността за точното им идентифициране и получаване на съгласие. „Освен това всички работещи в интензивния сектор не са достатъчно обучени да откриват донора навреме. Има координатори, които, вместо да ни казват какво да правим, питат нас. От друга страна, не всички координатори имат подкрепа от директорите на болниците. Тяхната дейност се неглижира. Те отиват и сами се борят за това, което им трябва, за да свършат работата си, а трябва да е точно обратното. Трябва да са на пиедестал, да имат по-голям авторитет. Ще променим всичко това, като възстановим донорската програма у нас“, обеща д-р Христов.
