Само 6% от българите са съгласни да плащат по-висока здравна вноска от сегашните 8 процента от дохода си. Това показват данните на „Алфа рисърч“. Все пак 51 % от анкетираните дават кредит на доверие за промяна на здравно-осигурителния модел, а 43 % дори биха „преглътнали“ допълнителна застраховка, но само ако не вадят от джоба си в болница и за лекарства.
Социологическото проучване е направено по поръчка на МЗ сред 1017 души и е проведено от 23-ти юли до 3-ти август тази година, обясни Боряна Димитрова по време на кръгла маса, на която здравният министър Кирил Ананиев официално предложи двата модела за реформа на системата или по-скоро реформа на финансирането на сектора.
По думите на Димитрова българите искат не просто болници, а високоспециализирано лечение, модерна апаратура и иновативни лекарства. Освен това настояват да се проследява ефектът от лечението им. Данните на „Алфа рисърч“ показват още, че 34% имат по-високи изисквания към лекарите в извънболничната помощ и искат да има повече профилактични прегледи. Такива обаче са посетили средно 67 % през миналата година, като едва 30 % от хората с по-ниски доходи са били на профилактичен преглед.
Към сега съществуващия модел най-много са критиките във връзка с качеството и контрола. „България е с най-много хоспитализиации в ЕС и предпоследна по продължителност на живота, която у нас е 74,7 години, а средната в ЕС е 80,6 години“, посочи Боряна Димитрова. Според нея, важен акцент в промяната е обвързването на личните вноски с обема здравни услуги, които хората ползват.
Преди същинските дебати за реформата, кръглата маса започна с пожелание за здраве от вицепремиера Валери Симеонов, който отговаря за здравеопазването. Другият вицепремиер Томислав Дончев пък подчерта, че българинът има свръхочаквания към системата и лекарите, но все пак уточни, че гласът на пациента трябва да бъде чут. Представителят на Световната банка пък цитира на български думи от писмото на Васил Левски до Иван Кършовски: „За отечеството работим, байо, кажи ти моите и аз твоите кривици, па да се поправим и все заедно да вървим, ако ще бъдем хора“.
