Здравеопазването е проблем №2 за българина, а на първо място нашенецът се тревожи за доходите си. Това показва национално представително проучване на общественото мнение, осъществено от Агенция Афис. Според данните, правителството изживява най-критичния си период от началото на мандата. Доверието в институциите продължава да се руши, като за първи път недоверието в парламента е на по-високо ниво в сравнение със съдебната власт и прокуратурата.
Оценките и самооценките на българските граждани за заобикалящата ги действителност са се влошили в сравнение с предходните месеци, показва изследването. С два пункта за последния месец е спаднал делът на хората, които преценяват, че живеят по-добре в сравнение с другите, което се съчетава с един пункт нарастване на дела на онези, които смятат, че живеят по-зле.
Като основна причина за тези резултати се откроява нарастващото безпокойство за развитието на икономиката, независимо от оптимистичните статистически оценки и прогнози. В общия ранг на важни въпроси за България интервюираните посочват „Доходите и пенсиите“ (23,9%), „Развитието на икономика“ (13,8%), „Въпросът за здравеопазването“ (11,5%), „Безработицата“ (10,7%) и „Финансовата стабилност“ (10,2%). Не по-различна е класацията на проблемите, които хората обозначават като лични. „Бедността“, „Неясните перспективи“, „Безработицата“ и „Пенсиите“ се подреждат съответно на първо, трето, четвърто и пето място със стойности от 15,2%, 13,2%, 11% и 10,8%. Тук проблемите на здравето/здравеопазването са на второ място с 14,9%.
Всичко това, заедно с повишаващите се цени на стоките от първа необходимост, както и очакванията за по-високи сметки за ток, парно, вода, е на тенденцията към ръст на обществените тревоги и съвсем логично дава отражение върху отношението към управлението на държавата и върху оценката за политическата обстановка като цяло, посочват социолозите, цитирани от Дарик.
От средата на месец юли бележи рязко покачване делът на гражданите, които оценяват обстановката като крайно напрегната – от 36,8% през юни на 52,3% в края на юли. През септември тревожните оценки леко се успокояват (отчетен е спад с около 3%), но нараства делът на онези, които преценяват политическата обстановка като неопределена – от 25,2% през юли на 30,4% през септември.
Логично следствие от това е увеличеният ръст на дела на избирателите, които все повече насочват погледа си към варианта „предсрочни избори“ като някаква възможност за промяна. За последните три месеца този дял бележи ръст от 10 пункта и през септември достига ниво от 40%. Готовността за гласуване на евентуални нови избори остава сравнително висока – около 60%. В същото време е налице ясно изразен отлив на активни избиратели от всички парламентарно представени партии и коалиции.
Изследването е направено в периода 14-19 септември 2018 г., като са били интервюирани пряко в домовете им 1010 пълнолетни български граждани.
