Надежда Огойска, майка на две деца, живее от две години с най-ужасната диагноза на нашето време – рак. На младата жена са необходими 78 000 паунда, за да се пребори за живота си, след като са открити разсейки в белия и черния й дроб.
Надежда е дъщеря на голямата наша поетеса Маргарита Петкова и самата тя пише стихове. Живее в Лондон с децата си и няма как да получи финансова подкрепа чрез DMS. Нейни приятели се организираха във Фейсбук и отправиха апел за дарения, за да бъде събрана сумата. Буквално за два дни бяха дарени 45 хил. лева.
Организира се и благотворителен аукцион, в който се включи съпругата на президента Румен Радев – Десислава Радева. Тя предостави в името на Надежда червената си рокля от приема в Бояна за 24 май.
Ето как Надежда описва последните две години от живота си:
„Това бяха две много трудни години. Две години, през които отчаянието и болката се редуваха с кураж и надежда. Паник атаки и безпокойство борех с вяра и любов. Години, през които минах през личната драма на тежък развод и борба за децата си. Години, през които претърпях сложни операции и дълги химиотерапии. Последиците от тях съм преодоляла, но не и без неимоверни усилия. Беше наистина трудно. Аз съм жена, която отглежда децата си в чужда страна без помощта на баща им. Трябва да се боря за живота си и същевременно със него, за да оцелея и да бъда пълноценен родител. Да се грижа за децата и да се пазя от тях, защото и най-дребният вирус ме вкарва в болница, е трудна задача. Още повече в момент, в който аз самата се нуждая от грижи. В крайна сметка се приспособих към страничните ефекти от терапиите. Продължих да живея, въпреки тях. Месеци наред с ужасяващ обрив? Няма проблем. Чувствителност към студа от типа “Не отваряй дори хладилника!”, падане на косата, гадене, прималяване, болки, липса на жизненост… Ха! Никакви грижи! Въпреки всичко, не спрях да ходя на работа, да се виждам с приятели, да си гоня задачите, да гледам дом и деца, да живея, да се боря. Всичко това никак не е страшно. Стига да има смисъл, а животът винаги има такъв. Винаги! Благодарение на любовта и подкрепата на настоящия ми съпруг и близките си успях да премина през най-трудното. В крайна сметка операциите бяха успешни и основният тумор беше отстранен. За съжаление имам метастази в черен и бял дроб, които прогресират. Онкологът ми казва, че туморните ми клетки са твърде умни и приспособими. Това не ме учудва, все пак те са част от мен. И се борят за съществуване, точно както и аз. Лошата новина е, че вариантите за лечение се изчерпаха.
За щастие, НАДЕЖДА ИМА. За беда – тя е твърде скъпа и непосилна за мен и близките ми. Необходимата ми сума е 78.000 £ за лечение в Истанбул, Турция. От този момент се страхувах. Всичко, което зависи от мен, каквото и да е то – не ме плаши. Но сега съм зависима – от чуждото благородство… Не от добротата (в нея непоколебимо вярвам), а от възможността на хората да помагат. Истински ужас е за мен да поискам от нечий хляб, за да живея… Тежи ми. Но и това имало глава да пати…
И тук следва логичният въпрос: С какво моят проблем е по-различен от вашите? С нищо, естествено! Прекрасно разбирам и до болка знам, че всички имаме казуси за решаване и мъки за изплакване. Борбата е безмилостно жестока, мили хора. За всички. Аз никога не съм се страхувала и спирала да водя битките си. Просто успехите им вече не зависят само от мен. Не мога да продължа сама. Не разполагам с необходимите ресурси. Изчерпах се. И имам нужда от помощ. Казват, че в последния си миг на този свят ще вземем със себе си само онова, което сме дали. В този ред на мисли, осъзнавайки колко скоро може да е за мен този миг, бих искала да давам, да давам, да се раздам… Но поредната ирония на съдбата ме поставя в безизходната ситуация да искам. Да искам помощ, за да се отдалеча от последния си миг. Най-вече защото съм майка. И единственият отговорен родител на децата си. Не мога да си позволя безотговорност към тях и да ги оставя без майка. Не мога да си позволя безверие в Бога и да се откажа. Не мога да си позволя да се отрека от себе си и да остана безнадеждна, нали съм Надежда?
Точно както в стиха на Джани Родари, аз бих раздала всичката своя надежда. Сега обаче я събирам. Събирам надежда от вас. Благодарността ми, разбира се, е безгранична! Неописуема. С всеки удар на сърцето си съм признателна за всяка стотинка надежда!“, написа Надежда Огойска в апела си за помощ.
Вчера тя отпразнува 36-ия си рожден ден и благодари за подкрепата на стотиците познати и непознати хора. В личния си профил във Фейсбук Надежда написа: „Всички вие само за два дни променихте света ми, заседнал в мрака на безизходицата. Чрез всяка една стотинка, всяко едно споделяне, всяка една добра мисъл, сърдечна дума, разбиране, съчувствие, подкрепа – всяка една светлинка от добрина, с които озарихте сгромолясалото се върху ми небе, генерирахте такава огромна енергия, че на хоризонта се появи най-прекрасният изгрев! Прекланям се пред вас, Човеци! Чувствам се като разстреляна, но с обич и вяра! И вместо сразена, аз съм окрилена! БЛАГОДАРЯ! ДОБРОТО ГО ИМА – ВИЕ СТЕ!!!
