Горещите летни вълни зачестяват през последните десетилетия. За гореща вълна на нашите ширини се говори, когато в продължение на повече от три последователни дни температурата на въздуха е над 30ºС. Горещите вълни са най-смъртоносният метеорологичен феномен в сравнение с жертвите на бури, градушки, наводнения, смерчове, урагани и т.н., категорични са експертите от Националния център по опазване на общественото здраве и анализи (НЦОЗА).
В София горещите дни са средно 20 на лято. При нарастване на средната температура за сезона обаче, всеки 2–3 градуса повишение водят до двойно увеличение на броя на екстремно горещите дни.
София не е в списъка с най-рисковите градове, но през последните 20 г. средно на година е имало по 2-3 случая с горещи вълни, продължаващи по 9 дни. През екстремно горещото лято на 2012 г. е имало 5 горещи вълни с обща продължителност 65 дни. Лятото на 2017 г. също беше необичайно горещо в Южна Европа, включително и у нас. Горещи вълни като „Луцифер“ миналия август вече са четири пъти по-вероятни, отколкото са били преди век.
Изследвания за България за периода 1960-2000 г. сочат, че по-голяма част от горещите нахлувания се наблюдават след 1985 г. Най-рискови са областите Благоевград, Хасково, Кърджали, Пловдив, Ямбол, Стара Загора, Плевен, Русе, Велико Търново. Феноменът горещи вълни, характерен за Южна България обаче, вече може да бъде наблюдаван и в останалите райони, макар и по-рядко, обясняват от НЦОЗА.
В момента около 30% от населението на света живее в климатични условия, които водят до смъртоносно високи температури поне през 20 дни от годината. Според учените, този процент ще се повиши и ще застрашава 48% от цялото население на Земята до края на този век, дори ако парниковите емисии бъдат драстично съкратени. Рискът от свързани с жегата болести или смърт ще обхване около 74% от световното население, ако няма намаляване на емисиите.
През 2003 г. Западна Европа е залята от гореща вълна в продължение на повече от две седмици и само във Франция смъртните случаи са 70 000 над обичайното за този период от годината, предимно възрастни хора над 65 г. в големите градове. Горещото време в Москва през 2010 г. причинява смъртта на около 10 000 души, жегата в Чикаго от 1995 г. взима 700 жертви, а горещата вълна в Калифорния през 2006 г. убива повече от 600 души.
Първата гореща вълна за лятото е най-опасна, предупреждават експертите. При нея се наблюдава т. нар. „ефект на жътвата“ – обикновено загиват хора в напреднала възраст с остри или хронични заболявания. Първата гореща вълна обикновено е неочаквана – срещу жегата не са предприети мерки, облеклото не е приспособено, организмът не е адаптиран. Повечето смъртни случаи са в големите градове, тъй като плътното многоетажно застрояване и оскъдната растителност способстват за установяването на особено висока температура (т. нар. „топъл остров”). Застрашени са живеещите на последни етажи, в жилища с лоша изолация, работещите интензивен физически труд на открито или в помещения без климатици.
Най-опасният ефект от горещата вълна е топлинният удар, който може да увреди мозъка и други жизненоважни органи и да доведе до летален изход. Получава се в резултат на излагане на високи температури и дехидратация на организма. Симптомите са гадене, повръщане, припадане, обърканост, дезориентация, загуба на съзнание и кома. Температурата на тялото надхвърля 40°C. Най-показателният първи признак на топлинния удар е изтощението, появата на крампи, припадък, главоболие, чувствителност към светлината, замаяност, гадене и повръщане, зачервяване на кожата, учестен пулс и дишане. Показателна е също липсата на потене.
Най-застрашени при екстремно горещо време са възрастните хора, особено тези над 75 годинин, тъй като при тях е намален терморегулаторният отговор: степен на изпотяване, приток на кръв към кожата и функция на сърдечносъдовата система. Настъпили са промени в бъбречната функция и водната и електролитната хомеостаза, които повишават риска от бъбречна недостатъчност. Има повишен риск от хиперкалиемия и съответно от нарушения на сърдечния ритъм. Намален е също приемът на вода, което повишава опасността от хипернатриемия, коронарна и церебрална тромбоза и дисфункция на централната нервна система.
Висок е рискът и за хронично болните хора и най-вече тези с високо кръвно налягане, коронарна сърдечна болест, нарушения на сърдечната проводимост, диабетиците, пациентите с психични и поведенчески разстройства, с Паркинсон, с ХОББ и астма, с бъбречни заболявания и затлъстяване. Повишен риск от топлинен удар има и за бебетата, малките деца и бременните, както и за тези, които се намират под влиянието на наркотици или алкохол.
Приемът на някои лекарства накърнява способността на тялото да се справя с високата температура, предупреждават още медиците. Сред тях са антихистамини, диуретици, транквилизатори, антиконвулсанти, медикаменти за сърце и срещу високо кръвно налягане, антидепресанти и невролептици. Това важи и за таблетките за отслабване и наркотични вещества като кокаин и амфетамини.
От НЦОЗА дават и препоръки за правилно поведение при горещо време. На първо място трябва да се поддържа прохладата вкъщи. Прозорците трябва да са затворени през деня, а да се проветрява през нощта. Добре е да знаете, че при температура над 35ºС вентилаторът не помага за охлаждане – поставете пред него купа с лед.
За сън трябва да се изберете най-прохладната стая, а ако няма как да се поддържа приемлива температура вкъщи, то е добре хората да прекарват по 2-3 часа на ден в хладно помещение – например в обществени сгради с климатици. Съветът да не се излиза в най-горещите часове се повтаря непрекъснато от лекарите, но винаги се забравя. Това, което не бива да се забравя още е, да не се оставят деца и животни в пракирани автомобили.
Това, което можем да направим за тялото си в жегите е да взимаме по-често прохладни душове или вани. „Правете си хладни компреси или обтривания, включително с мокри кърпички, потапяйте краката в хладка вода и т.н. Носете леко и свободно облекло от естествени тъкани в светли цветове. Излизайте с широкопола шапка и слънчеви очила. Пийте много вода и избягвайте сладките напитки и алкохола“, препоръчват още от НЦОЗА.
