Всеки инвазивен кардиолог трябва да прави поне по 100 процедури годишно, е записано в новия стандарт по кардиология, който е изготвен от здравното министерство и качен на сайта на ведомството за обществено обсъждане.
Изисквания за минимален годишен брой диагностични и терапевтични процедури на оператор в областта на високоспециализираните дейности (ВСД) предвиждат още по 500 ехокардиографии годишно на кардиолог, за кардиостимулация – 80 процедури годишно, при имплантация на система за ресинхронизираща терапия/дефибрилатори – 30, и за електрофизиология – 50 радиофреквентни аблации, при успеваемост 80%.
Тези обеми ще се следят от съществуващите регистри за пейсмейкъри, инвазивни процедури и електрофизиологични процедури. Броят процедури се основава на препоръките на Европейското кардиологично дружество, които са приети и от Дружеството на кардиолозите в България, уточняват вносителите.
Стандартът определя минимални изисквания за 1 кардиолог за първо ниво, не по-малко от 3 кардиолози за второ ниво и 4 кардиолози за структура от трето ниво на компетентност в болничната помощ. Тези изисквания към лекарският персонал целят да осигурят нормално 24-часово функциониране на общото отделение по кардиология, като един лекар трябва да обслужва максимално 10 легла. Ако лекуващият лекар извършва и интервенционални процедури, той може да обслужва максимално 6 легла, се отбелязва още в мотивите към проектонаредбата.
Стандартът препоръчва още 75% от лекарския състав, но не по-малко от 50%, да притежава специалност по кардиология. Лекарите без специалност по кардиология, включително специализиращите лекари, работят задължително под ръководството на кардиолог, е категоричното изискване на новия стандарт.
Пациенти с кардиологични заболявания ще могат да се диагностицират и лекуват и в отделения или клиники от съответното или по-високо ниво на компетентност по медицинската специалност „вътрешни болести“, се уточнява в него. В тези структури на лечебни заведения за болнична помощ се извършва диагностика на заболявания, които изискват провеждане на конвенционална трансторакална ехокардиография; диагностика и лечение на остри, обострени и хронични сърдечно-съдови заболявания, без усложнено протичане и при които не се предполагат инвазивни диагностични и терапевтични процедури; лечение на вече диагностицирани на по-високо ниво на компетентност заболявания, при които терапевтичният подход и схема на лечение са уточнени и стартирани.
С проекта се предлага минималната продължителност на срока за обучение за придобиване на сертификат за дейности по кардиостимулация да се намали от 2 години на 1 година, т.е. 6 месеца за базово и 6 месеца за експертно ниво. Промяната ще позволи оптимизиране дейността на структурите и улесняване достъпа без да се влоши качеството на процедурите, е мнението на вносителите.
В проектонаредбата се посочва, че по данни от 2016 г. в страната ни функционират 2747 кардиологични легла, от които 212 са интензивни. 61% от всички легла са разкрити в трето ниво на компетентност, 21% – във второ ниво и 18% – в първо ниво. Общият брой лекари с призната специалност кардиология е 1358.
В мотивите към проекта се посочва още, че въпреки достатъчната осигуреност с кардиологични легла (излишък от 153 легла според отменената Здравна карта) решението за разкриване на структура по „Кардиология“ е въпрос на преценка на болничния мениджмънт, въз основа на капацитета на лечебното заведение, характера на осъществяваната дейност, обращаемостта на пациентите и др. От Здравното министерство препоръчват още при вземането на решение следва да се има предвид, че по данни на Националния център по обществено здраве и анализи за 2016 г. средният разход за текуща издръжка на едно легло за година в структура от трето ниво е 127 538 лв. за областни многопрофилни болници за активно лечение и 23 811 за структура от второ ниво на компетентност. Разликата се определя от изискването в структура от трето ниво да има инвазивна кардиология. Средният годишен разход на едно легло в структура от първо ниво е между 19 000 и 25 000 лв. се посочва в проекта.
