Най-разпространената дефиниция на изненадата: краткотрайно емоционално състояние, резултат от преживяването на неочаквано събитие. Здравният министър Кирил Ананиев обаче в някакъв смисъл е феномен, защото е в състояние на перманентна изненада. Откакто през ноември 2017 г. премиерът Бойко Борисов изненада обществеността с избора си на финансист за здравен министър, Ананиев непрекъснато се изненадва от струящото от всички страни недоволство, което ескалира в здравеопазването.
„Неочакваните събития“, предизвикали видимо неприятната изненада в душевността на министъра, бяха предимно протести: на общопрактикуващи лекари, служители на здравни инспекции, хора с увреждания, болнични директори, пациентски организации. Колко ли неочаквано събитие е обаче пациенти да протестират заради мораториум върху въвеждането на иновативните лекарства е друг въпрос. За удивление на министър Ананиев даже и президентът наложи вето по същия повод, сякаш си няма друга работа… Директорите на държавните болници – тези странни хора – пък решиха да изненадат министъра си с недоволство от императивните текстове в новата методика за субсидиране и новия стандарт за финансово управление.
Най-неочаквано столичните джипита направо декларираха, че снемат доверието от здравния министър, а протестът им – какво нахалство – беше пред НДК, и то кога? Да си припомним кога по думите на самия Ананиев: „Откровено казано бях много неприятно изненадан от това, че те точно на днешния ден, когато се събира Съветът на министрите на здравеопазването, решиха да демонстрират недоволството си“. На същия ден, но под носа на отново сюрпризирания министър пред сградата на Министерството на здравеопазването, здравни инспектори протестираха с искане да получат обещаното увеличение на заплатите си с 18 % със задна дата от 1 януари тази година вместо реално получените между 5 и 10 на сто по-високи заплати. По-рано министър Ананиев пък бе наистина неприятно изненадан от изявлението на професор Камен Плочев относно дълговете на касата към европейските здравни осигурителни фондове. При проверката се оказа, че специалистът по инфекциозни болести Плочев е по-добре запознат с дълговете на бюджета на НЗОК, отколкото елитния бюджетар Ананиев.
Май е ред да се изненадаме и всички ние, защото нищо от описаното – без претенции за изчерпателност – не влиза в графата „неочаквани събития“, та да предизвиква емоционалните трусове в крехката министерска душевност. Ананиев е в сферата на здравеопазването от времето, когато се наливаха основите на здравното осигуряване, а това прави края на миналия век. Това предполага познаване на системата и предвиждане на чувствителните точки, вместо това имаме работа с чудене и маене защо се протестира и често действия, обусловени от протестите – класически пример е отказът от медицинската експертиза за хората с увреждания. Това вече трябва да ви звучи познато – протест и намеса „отвисоко“ за удовлетворяване на исканията. По този утъпкан път с крайна точка София, бул. „Дондуков“ 1, минаха хора с увреждания, други хора без увреждания като учители, миньори, учени от БАН, животновъди, полицаи, надзиратели от затворите. Премиерът, защото той е това „отвисоко“, обаче не харесва да му взимат ноу-хауто. А да сменя здравни министри му е като добър ден.
