Точно 48 патолози са напълно достатъчни за цялата страна, според Националната здравна карта (НЗК), предложена преди дни от здравното министерство. Кой експерт и по каква методика е стигнал до тази абсурдна сметка не става ясно от документа. Така, след като години наред се твърдеше, че малко над стоте патоанатоми, 80 от които в пенсионна възраст, са критично малко, изведнъж тези специалисти се оказаха двойно повече от необходимото.
Според НЗК това би трябвало да означава по по-малко от двама патолози на област. За неизкушените от медицината ще уточним, че тези хора не правят само аутопсии. От техните изследвания и диагнози зависи лечението на стотици хиляди пациенти. През ръцете на патолозите преминават абсолютно всички тъкани и органи, които са били оперирани през годината, те правят всички биопсии, профилактични изследвания като цитонамазките и т.н. Например само в една от големите столични болници през миналата година тези специалисти са направили 23 хиляди изследвания. Досега въпросното лечебно заведение е разполагало с 9 патолога, изпълнявайки изискванията на стандарта за специалността. Със заложените параметри в НЗК излиза, че на болниците ще им се наложи да пестят и от аутопсиите, и от биопсиите. Това на практика означава, че и моргите вече ще имат лимит, макар и да не е нрачен официално така.
„Излиза, че здравната каса ще икономисва от тези, които няма да дочакат“, образно обясни ситуацията д-р Николай Болтаджиев, председател на Сдружението на частните болници. Той нарече картата финансов механизъм за ограничаване на достъпа на пациентите до лечение.
В НЗК има и други странни цифри. Като например изчислението, че за нуждите на страната са необходими 16 центъра за трансплантация на органи и три за присаждане на хемопоатични стволови клетки. В момента едва 4 са болниците, които реално осъществяват тази дейност. Сърдечните трансплантации се правят в столичната „Св. Екатерина“, бъбречните – в „Александровска“ и „Лозенец“, а чернодробните – във ВМА и „Лозенец“. Че трябва да има повече присаждания на органи е ясно и от списъка на чакащите, в който нуждаещите се не падат под 1100 души. На година у нас обаче има под 20 донора, а от 1 януари досега донорските ситуации са едва 5. През все още не толкова далечната 2012 г. пък бяха само две, а рекордна е 2014 г. с 22 донора. Така излиза, че дори и в най-добрия случай в някои от предвидените 16 трансплантационни центрове няма да дочакат орган, който да присадят. Иначе властта признава, че страната ни се нуждае от две клиники за трансплантации на бял дроб и 4 – на панкреас, каквито операции в момента у нас изобщо не се извършват.
Според здравната карта с един повече са необходимите ПЕТскенери. В момента с най-модерната апаратура за стадиране на онкологичните заболявания разполагат три лечебни заведения в София и по едно във Варна и Пловдив. Коя болница ще „изгори“ и няма да получи финансиране от НЗОК предстои да разберем.
