Като няма хора – няма проблем. Приписват крилатата фраза на Сталин, но всъщност тя е от романа „Децата на Арбат“. Своя принос към нея добави и здравният министър Кирил Ананиев, като в побългарения вариант тя вече може да звучи така: няма легла, няма проблем.
Но всичко е точно! Нека да посмятаме. Националната здравна карта предвижда касата да плаща за 6000 легла по-малко. Обаче у нас се плаща не на креват, а на преминал и лекуван болен. Средният болничен престой е 5,5 дни. Тоест за един месец на едно легло може да се лекуват максимум петима пациенти, и то при условие, че при изписването на един веднага се хоспитализира друг, както и че лечението на всички болни минава без усложнения. Така, 6000 легла умножено по петима болни е равно на 30 000 пациенти на месец по-малко. Ако приемем, че в някои региони намалението е логично, то за София например няма обяснение.
И тук идва вторият удар – намалени са леглата от най-високото трето ниво на компетентност. Или иначе казано, ще бъдат порязани клиниките, които лекуват тежко болните и сложните случаи. В които държавата така или иначе вече е инвестирала милиони в апаратура, която сега ще прашасва като Паметника на Съветската армия. Здравните власти, неизвестно по каква методика, са решили, че в столицата въпросните легла от трето ниво на компетентност ще бъдат намалени съответно за терапевтичните – от 3291 на 1436, за хирургичните – от 2827 на 1076, а педиатричните ще са с близо 60 по-малко.
Кой печели от това? Ами, просто е – фискът. 30 000 пациенти по-малко на месец, при 1000 лева (по данни на НЗОК) средна стойност на лечението на един болен, прави 30 млн. лева по-малко за лечебните заведения в сравнение с миналата година и 30 млн. лева повече в бюджета на здравната каса. Който, както знаем, е част от консолидирания бюджет на държавата. 30 млн. лева по 12 месеца пък е равно на 360 млн. лева икономии. Но от какво – от здравноосигурените, които хем трябва да се лекуват там, където живеят, защото така са пресметнати леглата по области, хем пък по закон имат право на свободен избор къде да си оперират хернията, тумора или гръбнака. Кръгът е още по-омагьосан, тъй като лечебните заведения нямат право да връщат пациенти, но пък един път имат лимит от касата и втори път им налагат през здравната карта лимит за брой легла, което вече уточнихме, значи брой пациенти, за които ще им бъде платено.
И сега идва още по-хубавото! Предстои да разберем как властта ще разпредели леглата, пардон пациентите, между различните болници. Тепърва започва смятането къде ще отидат инфарктите, къде инсултите и къде счупените крака. Ако не сме прекалено мнителни, ще се доверим на наредбата за критериите и реда за селекция на лечебните заведения, по които в големите градове НЗОК ще има право да си избира дали да сключи договор или не с дадена болница, за колко легла и по какви диагнози. И да не бяхме най-корумпираната държава в ЕС обаче, пак е очевиден рискът от корупция. Доколко „гъвкави“ ще са тези критерии ще стане ясно, когато фондът направи своя избор. Дефинирам гъвкава система – у нас тя е разкъсвана от многобройни лобистки интереси и обръчи от приближени на властта болници, директори, клакьори и глашатаи. Като прибавим и вече емпирично доказаната управленска немощ (седем здравни министри само в три непълни мандата на Борисов), то с голяма доза точност може да се твърди, че изобщо нищо не е точно в родното здравеопазване.
