Здравеопазването в България е един болен организъм – той страда от недохранване, в неговата храносмилателна система е пълно с паразити, а има и ментален проблем. Такава диагноза постави на системата д-р Емануил Найденов, неврохирург в „Св. Иван Рилски“ и един от основателите на гражданската инициатива „Млади лекари за ново здравеопазване“.
„Всичко това води до косвените ефекти: отношението на изнервени колеги към пациента, отношението на пациента към докторите и приемането на системата като нещо, което работи против нас. На този фон имаме един безучастен лекарски съюз като съсловна организация и всички глави на ламята – НЗОК, МЗ и парламент, които се гласят да изядат златните ябълки на Медицинския университет“, заяви д-р Найденов пред бтв.
Тежката диагноза на здравеопазването ни обаче не го прогонва от България. „Парите не са всичко. Въпросът е в задоволството от това човек да направи нещо сам със себе си. В чужбина отиваш в нещо уредено, в което нямаш предизвикателства. Ще влезеш в един живот, който е монотонен и няма как да различиш един ден от друг. Мен това не ме привлича, аз обичам предизвикателствата“, подчерта неврохирургът. Но призна, че пред всеки новозавършил лекар има дилема дали да напусне страната или не.
„Имайте предвид, че от 2006 г. насам, когато имаше едно злополучно управление на министър Гайдарски, понятието „специализант“ стана екзотика. Да специализираш, след като завършиш, стана първо невъзможно – имаше четири нулеви години, след това се оказа, че дори да имаш пълни шестици на изпитите за специалност трябва да си плащаш. Всичко това направи отлив на бъдещи млади специалисти от България. Тези, които по някакъв начин останаха, не мога да кажа, че са намерили рационална причина да го направят. По-скоро причините са само ирационални – някакъв особен тип мазохизъм да оцелееш тук и да продължиш живота си тук. Ние берем тези плодове. Поне до 2015 г. положението беше такова. Оттогава насам лека полека се променят нещата“, поясни той.
По думите му медицина в България се прави на много високо европейско ниво, но на много ниска цена, която се компенсира от заплащането на лекарите и сестрите. „Но здравеопазването в чужбина не винаги е по-добро от това у нас. Само българите в чужбина могат да кажат какъв е достъпът на обикновения пациент до специалист или до болнично лечение там. Такава е системата – тя има стоп на входа и не допуска пациентите до специалист или болница до последно. Не мисля, че това може да е пример“, подчерта д-р Найденов.
