Лекарите и сестрите от държавните болници ще получават допълнително възнаграждение, само ако лечебното заведение, в което работят, няма просрочени задължения. Това предвижда единният стандарт за финансово управление на болниците, депозиран днес в Народното събрание от здравния министър Кирил Ананиев. Стандартът влиза в сила от април и ще е неизменна част от договора за управление на директорите на държавните болници.
На въпрос на Скенер.нюз дали това означава, че медиците и сестрите в закъсалите лечебници ще получават само основната си заплата, без към нея да се начисляват допълнителните пари от изработените клинични пътеки, от здравното министерство не отговориха. Ако това е така, то на практика означава държавните лечебници да останат без лекари, тъй като основните заплати дори на началниците на клиники не надвишават 900 лева. Без парите, които се разпределят от клиничните пътеки, сестрите пък ще трябва да се задоволят с не повече от 600 лева месечно.
Документът предвижда още всички директори да се отчитат електронно пред министъра на всеки три месеца. В справките те ще трябва да опишат приходите, разходите, обществените поръчки, отчет за всеобхватния доход и за финансовото състояние, броя на персонала, разходите за леглоден по видове заболявания, отчет за собствения капитал, дейността по всички клинични пътеки и процедури, както и използваните медицински изделия.
Освен това тази информация ще трябва да е публична, а текущите нива на приходите и разходите да не създават риск за платежоспособността на лечебните заведения. Положителният текущ финансов резултат пък няма да е основание за извършване на непланирани разходи, а директорите на болници ще трябва да пишат подробен план какво смятат да правят през годината, какво ще ремонтират, какво ново оборудване ще купуват и т.н. За всяко от тези неща обаче те ще трябва да поискат разрешение от министъра. Ако се повреди обаче някой апарат, което се случва всеки ден, не е ясно дали ще се чака „да“ от Кирил Ананиев, за да се поправи. Според текста, ако това ще струва над 70 000 лева, няма да може да се случи без подписа на здравния министър.
В стандарта е записано още, че се допуска поемането на ангажименти по нови договори, както и започването на програми или проекти, които не са предвидени в годишната бизнес програма на лечебните заведения, както и увеличение на наличните към края на годината просрочени задължения спрямо отчетените към края на предходната година.
От документа не става ясно как болниците ще се разплащат с доставчиците на лекарства, към които са и най-големите задължения, а само, че „ръководителите на лечебните заведения изготвят вътрешни правила за приоритетност при заплащане на задълженията, при спазване на нормативните изисквания, с грижата на добър търговец“.
Тъй като, по думите на самия Ананиев, това е финансовата конституция на болниците, в документа не казва дали и как свиването на разходите ще се отрази на истинската работа на болниците – да лекуват.
