Доплащаме между 4 и 7 бона за кардиовертер-дефибрилатор

Лекари настояват касата да отпусне допълнителни 1,2 млн. лева за животоспасяващите устройства, тъй като само един от десет пациенти с внезапна сърдечна смърт стига до болница

1938
кардиовертер-дефибрилатор

Българските пациенти са принудени да доплащат между 4000 и 7000 лева за поставяне на кардиовертер-дефибрилатор – устройство, което може да спаси живот, ако сърцето ви внезапно спре. Страната ни е на първо място по внезапната сърдечна смърт в Европа, а според лекарите, само един от десет пациенти, страдащи от синдрома, може да стигне жив до болница. Рисковите пациенти са хората с камерни аритмии и камерна тахикардия, както и тези, които вече са преживели веднъж сърдечен арест. За тях вероятността да загинат в близките две години е от порядъка на 15-20%. „Единственото лечение с доказана полза е поставянето на кардиовертер-дефибрилатор. Терапията с него намалява ритъмната и общата сърдечна смъртност между 30% и 40%“, обясни д-р Васил Трайков, председател на Сдружението по кардиостимулация и електрофизиология в България. По думите му в момента касата плаща за едно устройство 6000 лева, останалото до 10-14 хил. лева всеки болен трябва да извади от джоба си. Това е причината на едва около 130 българи да са поставени такива устройства през миналата година, а нуждаещите са поне още толкова.

Затова медиците настояват НЗОК да задели допълнителни 1,2 млн. лева по това перо. „Така около 250 души годишно да получават съвременна терапия за синдрома на внезапната сърдечна смърт. „Все повече пациенти се насочват за това лечение и това е добра тенденция, защото няма медикаменти, които да осигурят адекватна протекция“, категоричен е доц. Светослав Йовев, завеждащ сектор „Електрокардиостимулация“ в столичната болница „Св. Екатерина“.

В световен мащаб 3 милиона годишно са случаите на внезапна сърдечна смърт, като само 1% от хората оживяват, ако не получат адекватно лечение в рамките на първия час. Имплантируемия кардиовертер-дефибрилатор е безплатен за пациентите дори в страни като Сърбия, Македония и Албания. „Животът на устройството е 200 терапии, които се провеждат средно за 5 години в зависимост от индивидуалното състояние на пациента, а след това то трябва да бъде сменено. Това поставя пациентите в още по-затруднено положение да търсят пари на всеки пет години“, добави д-р Трайков.

 

СПОДЕЛИ