Директорите на болници вече ще са длъжни да подават имуществени декларации, предвижда законът за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Припомняме, законът бе приет набързо в края на миналата година, но президентът Румен Радев наложи вето и го върна в парламента за повторно разглеждане. Оказва се, че освен другите спорни текстове, в бързината, вносителите от Министерски съвет и депутатите изобщо не са взели предвид различните форми на регистрация на лечебните заведения и са допуснали сериозни грешки.
Например задължението се отнася за всички болници, но не и за ведомствените лечебни заведения, Комплексните онкологични центрове, Бърза помощ, кръвните центрове. Министрите и депутатите не са взели предвид и това, че частните болници не са публично-правни организации, поради което техните директори не заемат публични длъжности.
Заради това от Националното сдружение на частните болници (НСЧБ) са изпрати писма до председателя на парламентарната здравна комисия д-р Даниела Дариткова и министъра на здравеопазването Кирил Ананиев, с искане да се намесят и да направят необходимото за промяна на текста на закона.
„С изненада установихме, че в чл. 6 на приетия Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, сред лицата заемащи висши публични длъжности са посочени управителите и изпълнителните директори на лечебните заведения за болнична помощ, които се финансират от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или от държавния или общинския бюджет. Считаме, че това е необосновано, влиза в противоречие с други закони и Европейски директиви и трябва да бъде премахнато от закона, поне що се касае до лечебните заведения, които са 100% частна собственост“, заявяват от НСЧБ.
По думите на председателя на сдружението д-р Николай Болтаджиев болниците не са бюджетни организации и не се финансират от държавната хазна или от бюджета на НЗОК. „Видно от алинея 3 на чл. 2 на Закона за здравното осигуряване, НЗОК не финансира болници, а „закупува от изпълнителите на медицинска помощ здравни дейности по ал. 1, определени по вид, обем, цена и съответстващи на критерии за качество и достъпност, в съответствие с този закон.” Изцяло неправилно е закупуването на дейността да се приравнява с финансиране от държавата или касата. Най-малкото, защото няма нормативно задължение за закупуване. НЗОК може да закупи цялата дейност на болницата, но може и да не я закупи. Това е изцяло стопанска дейност, зависеща от избора на здравноосигуреното лице“, обясни д-р Болтаждиев.
Според него, ако капиталът на лечебното заведение е 100 % частен, липсва правна и житейска логика, както и правен интерес от допускане и извършване на нарушение и/или престъпление, защото това би означавало, търговецът да накърни сам своите интереси.
„Съществен е и друг въпрос. Законът включва управителите и изпълнителните директори на лечебните заведения за болнична помощ, но не и аналогичните длъжности на лечебните заведения за извънболнична помощ, Комплексните онкологични центрове, тъканни банки и прочее всички останали видове лечебни заведения. Различните видове болници са определени с оглед специфичните медицински дейности, които изпълняват. Няма нито житейска, нито правна логика за такова разделяне от гледна точка на закон, чиято цел е противодействие на корупцията. Така например много от Комплексните онкологични центрове, които са 100% общинска собственост, са с годишни приходи надхвърлящи десетократно или стократно приходите на малка частна болница, но не попадат в обхвата на този закон. Формулировката на закона дори изключва от приложното му поле, лечебните заведения със специален статут по чл. 5 от ЗЛЗ. Излиза, че ръководителят на ЦСМП-София например или на ВМА, не заемат висши публични длъжности, а ръководителят на очна болница с 10 души персонал заема такава. Това е неприемливо“, категорични са от НСЧБ.
