Първото бебе на 2018 г. се казва Айсун и е от Кърджали. Тя тежи 2.730 кг, дълга е 48 см, проплакала е в 00.01 минути, нека бъде здрава и щастлива, да радва майка си Севгинар Кадир. Неясно защо и как точно се изчислява, но първото родено за дадена година бебе – защо не най-дебелото например? – има „привилегията“ да бъде обявено за „бебе на годината“.
За четвърта поредна година това българско бебе не е с български етнически произход. Първото бебе на 2017 г. беше циганчето Динко, родено от майка на „преклонните“ 13 години. Първото бебе на 2016-а се казваше Илкай, от Пловдив. Първото бебе на 2015 г. бе Иванка, родено от майка от ромски произход и изоставено в болницата в Бургас. Да, прекрасно знаем, че българската Конституция не допуска ограничения на права или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование и т.н. Фактът, че първите новородени в последните 4 години не са от българския етнос обаче не е толкова статистически любопитен, защото ако някой си направи труд, ще установи, че и последните бебета за дадена година са като първите.
Този – простете – пошъл „конкурс“ за първо бебе на годината има своите издания в по-големите градове и там етническата картина не е по-различна. Но към тази картина има и все така неприятни социално-здравни щрихи: две майки на новородени бебета по коледните празници във Варна са заявили твърдо решението си да изоставят децата си, и двете са от малцинствен произход, а бебетата са родени недоносени; монтанското „бебе на годината“ тежи само 1800 грама и е високо 44 см, по тази причина е поставена в кувьоз в отделението по неонатология, 17-годишната майка на детето от Вълчедръм е заявила, че то е нежелано и ще го изостави.
Въпросът е дали е така в по-малките градове и по селата и дали е така не само в началото на годината, ами и по средата и този въпрос има лесен и неприятен отговор – да, така е! И друг въпрос – колко от забележителния антирекорд с едва 56 416 новородени през 2017-а са с български произход? Има ясни ориентири: през 2015 г. несменяемата председателка на Синдиката на българските учители Янка Такева на заседание на Съвета по образование и наука докладва на тогавашния държавен глава Росен Плевнелиев, че за 43% от учениците у нас българският език не е майчин. През 2017 г. пък пресметнаха, че този процент за първокласниците е станал 45 %, така че трендът на етническата тенденция за раждаемостта е крещящо ясен, а на общата е смразяващ: България е на 212-то място по раждаемост, а по смъртност – на първо в ЕС и на второ в света.
За промяната на тенденции от такова глобално естество са необходими мерки, които – ако са правилни – дават резултат след 20-30 години. При положение, че такива мерки днес не се забелязват с просто око, не смеем да се въоръжим с оптимизъм за времето на резултатите. Затова пък страната на Айсун от Кърджали е горд председател на ЕС. За цели 6 месеца.
