Клиника за пример – именно такова е отделението по Урология на общинската Пета градска болница. Тя е на четвърто място за столицата, след ВМА, „Пирогов” и „Александровска”, по брой легла и преминали пациенти на годишна база. Началник на клиниката е д-р Атанас Доков, а от 2010 година към екипа му се присъединява и прочутият проф. Митко Цветков.
Оттогава досега болните, потърсили помощ в урологията на Пета градска, стават все повече и повече. „Отделението ни е скромно, разполага с 20 легла, но както проф. Цветков казва, а той е човек, обиколил цяла България, че и света, това е едно работещо отделение на световно ниво. Само че при нас не идват т.нар. ВИП пациенти, а тези, които не могат да си позволят скъпоструващата медицина. Ние обслужваме предимно бедни хора. Но като оборот, възможности, видове операции сме на световно ниво”, посочва д-р Доков. Всяка седмица тук се хоспитализират около 15 души, за които се грижат петима лекари, девет сестри и шест санитари.
А стандартните, отворени операции, стават все по-малко. На тяхно място екипът на д-р Доков прилага все повече и повече модерната ендоскопска хирургия, която достига до 85 на сто от всички над 1200 манипулации на година. „Миниинвазивните операции имат тройно значение – първо за пациента, който се възстановява в пъти по-бързо. На второ място са в полза за самата клиника заради по-бързия оборот на леглата – вместо болните да са хоспитализирани по 14-15 дни, така ги пускаме да си ходят след 4-5 дни. Не на последно място са и много благоприятни икономически”, пояснява проф. Цветков.
Вече покойната доц. Мария Попова, един от най-добрите онкогинеколози в страната, го довежда в болницата преди седем години. Оттогава, както сам признава, най-после намира екипа и мястото си. „Проф. Цветков е доайен на българската урология и го заявявам с ясното съзнание, че някои колеги биха подскочили на думите ми. Той е в основата на българското урологично дружество не като негов създател, а като този, който го е накарал да работи. Създател е на Фондация Урология, която от своя страна прави първия и единствен по рода си международно признат конгрес по урология, който вече 22 години провеждаме, и то с невероятен успех в Сандански. Негов почетен председател е именно професорът, като успоредно с всичко съчетава и работата си като главен редактор и издател на сп. „Урология”. Това е човекът, който 2005-2010 г. бе ръководител на Катедрата по Уроголия в Медицинска академия и след неговото достойно оттегляне нещата там лека-полека тръгнаха надолу… ”, не крие възхищението си шефът на Клиниката в Пета градска. Освен това професорът е и лектор по урология в университета „Трета възраст” към НБУ.
Откакто става част от екипа на болничното заведение работата в урологията потръгва още повече, а участията на лекарите по научни симпозиуми в страната и чужбина вече са се превърнали почти в навик. За последно проф. Цветков е бил в Париж през ноември в рамките на 109-я Конгрес на уролозите. Преди това, по време на конгреса в Сандански, който се провежда всяка година през юни, Пета градска е отбелязала цели пет научни публикации. В началото на годината в Саламанка пък е представил проучване на генетични проблеми при възрастни урологично болни. По думите на д-р Доков благодарение на проф. Цветков в клиниката вече са приели хубавия подход на чистия академизъм – всеки интересен случай се изследва, дискутира, проучват се други подобни в света, описва се. И така по минимум 7-8 всяка година.
Един от последните случаи, които тепърва предстои да бъде обработен и описан, е за бай Миле. 65-годишният мъж пристига с приапизъм (ерекция), който не минава от 3-4 дни. След операцията от члена му изтича над половин литър гной. „Аз съм 50 години в урологията, такова нещо не бях виждал!”, отбелязва проф. Цветков. Състоянието му е съчетано с абсцес, както и случайно открит захарен диабет с 31 ммол/л кръвна захар при нормални стойности до 6.5-7 ммол/л.
Друга пациентка, идваща от голяма болница пък, търси помощ в Пета градска заради огромен камък в пикочния мехур. За две години той е придобил размерите на яйце. Причината е, че през 2015 г. на жената е поставен стент между бъбрека и пикочния мехур, който трябва да бъде премахнат след три месеца. По думите на пострадалата лекарите, които са я оперирали преди, са пропуснали да й кажат тази малка, но важна подробност. Оставайки в организма за толкова дълъг период от време, изкуственото тяло е започнало да предизвиква образуването на калциеви отлагания по себе си. Камъкът не само е нарушавал нормалната функция на тялото й, но и е поставял под риск живота на пациентката. „На следващия етап трябва да й махнем и бъбрека…”, допълват медиците.
„Няма да казвам нищо за похвалите, но искам да отбележа, че нямаме оплаквания от пациентите, които са минали през нас”, завършват двамата доктори.
