Състав на Административен съд в София осъди НЗОК да заплати на пациент 40 000 лева обезщетение в едно с лихвата от датата на подаване на исковата молба. Делото е образувано по иск на пациент със злокачествено кръвно заболяване, което се усложнява, въпреки проведена трансплантация, съобщиха от Центъра за защита правата в здравеопазването (ЦЗПЗ). За този вид заболяване още през 2011 година в САЩ, а от 2012 г. и в ЕС е регистриран нов лекарствен продукт за имунотерапия, който е предназначен, точно за такива случаи. В България същият медикамент е регистриран през 2015 г., но не е включен в Позитивния лекарствен списък.
НЗОК дава първоначално мълчалив, а в последствие и изричен отказ заплати лечението. Двата отказа са отменени от съда. Междувременно пациентът успява да проведе лечението си в друга страна членка на Европейския съюз, а министерството на здравеопазването е осъдено да заплати стойността на проведената в чужбина терапия.
По настоящето дело НЗОК е осъдена да заплати обезщетение за нанесените неимуществени вреди на болния, свързани с влошаване на здравословното състояние, в резултат на забавяне на лечението, резултат на незаконни откази на административния орган да го заплати.
Данните по делото дават допълнителна информация по някои съществени въпроси, например колко време изминава от първоначалната регистрация на един нов лекарствен продукт до появата му в България – в случая медикаментът може да се намери в аптеките 4 години след първоначалната му регистрация, а НЗОК започва да го заплаща още една година по-късно. Делото е показателно и за това, че дори държавата ни да лиши пациентите от достъп до даден лекарствен продукт, в последствие ще бъде осъдена да плати повече, отколкото, ако беше осигурила достъп, коментират от ЦЗПЗ. Така оказва се, че наложеният мораториум, който забранява на касата да плаща нови молекули през 2018 г. и от който се очаква да бъдат спестени около 25 млн. лева, може да струва много по-скъпо на държавата, освен живота на пациентите.
