Болници, които са пред фалит, а тяхната дейност може да бъде поета от друго лечебно заведение в региона, ще бъдат закривани. Това обяви здравният министър Кирил Ананиев пред БНТ.
Той обясни, че сред първите проблеми, с които се е заел, е било именно финансовото състояние на болниците. Той припомни, че дълговете на държавните лечебни заведения са 420 млн. лв., а просрочените им задължения са 162 млн. лева. „В момента правим пълен финансов анализ, на базата на който ще предложим на правителството конкретни мерки, които да подобрят структурата на системата и да оптимизират дейността“, съобщи здравният министър, като допълни, че системата ще бъде преструктурирана в частта за държавните лечебни заведения. „По друг начин казано, ще се опитам без наличие на одобрена здравна карта да направим такава само за държавните лечебни заведения“, обясни Ананиев.
На базата на този анализ болниците са разделени на четири категории. В първата попадат тези в добро финансово състояние, във втората – такива с неголеми дългове, които могат да бъдат стопени с добър финансов мениджмънт, в третата са тези с големи дългове и неточна, според здравния министър, структура на управление. „Лошото е, че в определени региони те са структуроопределящи и не могат да бъдат заместени от други болници. В този случай ние ще вървим към едно преструктуриране на болниците във вид, в който те да могат да се самоиздържат и да вършат онези дейности, за които имат база и персонал“, посочи Ананиев. Четвъртата група ще е тази на болниците във фалит, които най-вероятно ще бъдат закрити. „България е на трето място в света и на второ в Европа по брой болници на 100 000 души население“, аргументира се той.
Министърът беше категоричен, че причините за тежкото финансово състояние на лечебните заведения не са само обективни. „На места има лош мениджмънт, както и корупционни практики“, уточни Кирил Ананиев. Според него, наложените мораториуми за финансиране на нови болници, дейности и лекарства са временна мярка, която щяла да доведе до стабилизиране на бюджета на НЗОК. Чиято основна функция обаче не е да пази бюджетна дисциплина, а да разпределя ефективно и прозрачно парите на осигурените.
