Болестта на Хортон, позната и като гиганто-клетъчен артериит, е рядко автоимунно заболяване, което може да доведе до трайна загуба на зрение при ненавременно диагностициране и лечение. Засяга големите и средните по размер съдове на шията и главата и е представител на т.нар. гигантоклетъчни васкулити. Въпреки че няма официална статистика, ревматолозите считат, че средно за година в България новозаболелите са между 160 и 240 души.
За симптоматиката, начините за поставяне на точна диагноза и новите методи за лечение разговаряме с проф. Златимир Коларов от УМБАЛ „Св. Иван Рилски”.
– Проф. Коларов, гиганто-клетъчният артериит е сериозно и трудно за диагностициране автоимунно заболяване, за което все още не се знае много в България. Какви са основните му прояви?
– Болестта е позната под няколко наименувания – болест на Хортон, темпорален артериит, гиганто-клетъчен артериит. Тя представлява възпаление на слепоочната артерия. Включва се в голямата група на т.нар. системни заболявания на съединителната тъкан. В този случай става въпрос за групата на системните васкулити (възпаления на кръвоносен съд). Заболяването е рядко, но с доста ясна клинична картина за хората, които го познават и мислят за него. А това основно сме ревматолозите. Доста сериозна прогноза може да има когато са засегнати очните артерии – клоновете от слепоочната артерия, които водят към очното дъно и към очния нерв. Възпалението е свързано със задебеляване на стената, като на места може да има леко стеснение, дори запушване. Самата артерия се вижда набъбнала и отекла под кожата на слепоочието и е изключително болезнена, особено при допир. Болните имат т.нар. хемикрания – главоболие в едната половина на слепоочието и главата, което не отминава след прием на аналгин, парацетамол и други обезболяващи лекарства. Може да има силна болка в областта на челюстта – в ставата, ухото, очни смущения. Когато се появи намаление на зрението, за жалост е необратимо. Затова още при първите симптоми трябва да се започне максимално рано лечение и тогава рискът от загуба на зрението се понижава в много голяма степен. Пациентите може да усещат и обща отпадналост, дискомфорт.
– Защо засяга предимно хората след 50-годишна възраст?
– Не може да се каже със сигурност. Всяка болест има предпочитана възраст. Много пъти гиганто-клетъчният артериит може да се съчетае с т.нар. Полимиалгия ревматика. Това е състояние, дори някои считат че става дума за една и съща болест с две прояви, при което има болка в рамената, раменния пояс, бедрата, седалището, съпроводена с отпадналост, намалена мускулна сила, дискомфорт, болки и много висока утайка, която пък е показател за активен възпалителен процес. При нормална утайка в порядъка на 12-15 мм, в тези случаи тя може да достигне и до 120 мм. Това винаги е впечатляващо за лекарите, защото една такава висока утайка налага изключването на много други болести като възпаления, рак и злокачествени болести на кръвта. Полимиалгия ревматика се среща по-често при жени над 65-годишна възраст, когато случаите на тумори и анемия са по-чести. Това налага едно обстойно изследване.
– Каква е причината за появяването на болестта на Хортон?
– На този етап знаем какво и как се случва със съда, но не и какво отключва този процес.
– Поради многото различни симптоми пациентите с това заболяване обикновено посещават джипито, ревматолози, невролози, кардиолози, офталмолози и зъболекари, преди да получат правилната диагноза. А нея могат да поставят само ревматолозите. Защо?
– Защото ние сме обучени и е въпрос на това да познаваш в детайли специалността си. Един общопрактикуващ лекар трябва да познава много болести и невинаги може да разпознава такива редки състояния достатъчно задълбочено. Тесният специалист решава други задачи, по различен начин. За тези редки болести ние сме длъжници както на пациентите си, така и на нашите колеги да ги дообучим за тях. Болестите са страшно много, не е по силите на един човек да ги изучи всичките. Нашият доайен в Клиниката по ревматология на УМБАЛ „Св. Иван Рилски” проф. Шейтанов казваше: „Знаем все повече и повече неща за все по-малко и по-малко неща”, тоест отиваме все по-дълбоко в същността на болестите и здравните проблеми. Умението е човек да знае границите на своята некомпетентност и да не я прекрачва, защото зад нея са други хора, които познават своята специалност в детайли. И аз вярвам в следното – работя пълноценно в цялата медицина като знам кои са добрите лекари в тяхната област и когато усетя, че случаят е извън моята компетентност, знам при кого да изпратя болния. Но е въпрос на опит и на лекарски рефлекс да усетиш, когато не знаеш дадено нещо и да не се срамуваш от незнанието си, но да си наясно при кого да насочиш болния. И тогава си свършил работата си на 100 процента. Срамно е ако си можел и е трябвало да го научиш и да не си го научил, но ако априори не го знаеш, но знаеш кой го умее, ти си в помощ. По същия начин са и общопрактикуващите лекари.
– Какви са необходимите изследвания за откриване на болестта?
– Стандартни – кръвни, бъбречни, чернодробни проби, за да се изключи друга причина за завишената утайка, която е глобален показател, че нещо нарушава вътрешната хармония на организма. Може да се направи ангиография, но е рядко прилаган метод, но много добре се поставя диагноза с биопсия – изрязва се късче от артерията на слепоочието и се гледа под микроскоп. Аз от 30 години съм ревматолог, но не съм видял някой да прави биопсия, защото може цялата артерия да не е възпалена, а само отделен участък, който трябва да се улучи.
– Пациенти определят разкриването на болестта като пъзел – с нови симптоми почти всяка седмица. Колко време е необходимо според Вас от проявата на първото смущение до поставянето на точната диагноза?
– Зависи от организацията. Може и за два дни да станат. В момента, в който се вземе кръвта, е важно веднага да се мине при лекар, който да се ориентира. Ако такъв болен дойде при мен в момента, в който го видя, ще го пратя в лабораторията, до обяд ще са му готови резултатите, ако има нещо специфично да се изследва – то става в рамките на следващия ден и готово. Всеки, който иска да запише своя час за преглед, може да го направи на тел. 02/958 12 30 или директно в ДКЦ „Фокус пет” на бул. „Петко Ю. Тодоров” №20. Искам да подчертая, че народни лечители, екстрасенси, хомеопати не помагат в лечението на болестта на Хортон, дори обратното – вредят, защото забавят правилната диагноза и лечение, което може да доведе до трайно ослепяване. Билки няма да помогнат, да ги забравят болните. Хомеопатия няма да помогне. Народна медицина – също. Аз уважавам народната медицина, тя е майка на съвременната, но отдавна си е казала думата и е изживяла своя апогей. Сега да се лекуваме с нея значи да се върнем 200 години назад, защото в ерата на интернет и космически открития, ние да лекуваме така както преди 200 години нашите предци, значи да се върнем назад. Ние сме резултат на милиони години еволюция и хиляди години цивилизация. Ние живеем днес и тук и сме резултат на тези два момента. Ако отхвърля цивилизацията значи ще стана първобитен човек… Цивилизацията взима много от нас, но и много ни дава.
– До съвсем скоро лечението се ограничаваше само до приемането на високи дози кортикостероиди. В някои случаи обаче няма възможност болестта да се контролира пълноценно с тях, а и има болести, при които не е благоприятно тяхното приемане като диабет, артериална хипертония и др. Има ли алтернатива?
-Алтернативата в тези случаи е биологичното лечение – концептуално нов терапевтичен подход при тази болест. Такъв препарат има вече одобрен за лечение на болестта на Хортон от Европейската медицинска агенция, с което автоматично получава и одобрението на българските регулаторни органи, т.е. ревматолозите могат да го изписват при болестта на Хортон без ограничения. Проблемът е цената и невъзможността за реимбурсация от НЗОК, тъй като болестта не е включена в листата за реимбурсация, но това са административни проблеми, които се надявам да се решат в скоро време.
– При вече поставена диагноза колко често, при кого и какви са изследванията, които трябва да прави всеки болен?
– Десетина дни след началото на лечението се проверява утайката, отчита се клиничният ефект. След това в рамките на първата половин година всеки месец-месец и половина болният трябва да посещава лекуващия си лекар, след това през период от три до шест месеца. Целият цикъл на лечение продължава две-две и половина, а понякога и три години.
– Многократно сте споделял, че една от основните мисии на лекаря е да вдъхне надежда у болния, защото винаги има изход. Какво бихте посъветвал пациентите с автоимунни заболявания, при които вече са възникнали редица усложнения?
– Болните, които са дошли при нас на лечение, сме ги овладяли навреме и нямаме пациенти с гиганто-клетъчен артериит, които са загубили зрението си. При навременна диагноза и адекватно лечение рискът от загуба на зрение спада драстично. При първите прояви на силна болка в областта на слепоочието няма какво да се чака – мине ли цял ден и продължи ли втори, веднага трябва да се потърси помощ. Отлагането е най-лошият вариант, който може да ви коства зрението. Същото правило важи и за другите автоимунни заболявания, при които усложненията са най-различни.
– Съществува ли превенция?
– Превенцията е точната диагноза и ранното адекватно лечение.
ВИЗИТКА:
Проф. Златимир Коларов е роден през 1954 г. в София. През 1980 г. завършва медицина в София и работи десет години като лекар и асистент по вътрешни болести в различни градове на страната. Той е ревматолог, автор е на 550 научни статии и съобщения, отпечатани в български и чужди списания и представени на научни форуми в страната и чужбина, на три самостоятелни научни монографии и на други три в съавторство. Председател е на Българското медицинско дружество по остеопороза и остеоартрозa и на Съюза на писателите лекари в България „Димитър Димов”. Работи в Клиниката по ревматология на УМБАЛ „Св. Иван Рилски”. Автор е на поредица от книги в помощ на пациентите с ревматоидни заболявания. Занимава се и с художествена литература като има десетки издадени книги, както и 11 сценария за филми.
