Преди бюджетът на здравната каса за следващата година да бъде гласуван на второ четене от депутатите, опасенията на медици и пациенти, че лекуващи и лекувани ще могат да разчитат на по-добро здравеопазване, вместо да намаляват, се увеличават. Какво означава системата на лимитите, ще си получат ли болниците някога парите за вече излекуваните пациенти, кой трябва да плати сметката и ще има ли съдебни дела срещу касата – отговорите дава председателят на Центъра за защита правата в здравеопазването д-р Стойчо Кацаров.
– Кацаров, може ли НС да приеме решение за изплащане на надлимитната дейност на болниците за 2016 г.?
– Разбира се. Народното събрание е длъжно да поправи тази тежка несправедливост и то не само за 2016 г., но и за 2015 г. Терминът надлимитна дейност скрива истината. Това е дейност, свързана с лечение на пациенти, здравноосигурени лица, потърсили медицинска помощ по реда на закона, която не е платена от НЗОК. Една част от пациентите са изпратени с направление от лечебни заведения за извънболнична помощ, а други са приети по спешност. Всеки от тях е здравноосигурено лице и има право да получи безплатно медицинска помощ в обхвата на здравното осигуряване. Това му право е дадено от самата Конституция, която не разделя болните на подлимитни и надлимитни.
– От НЗОК се аргументират, че болниците са знаели за лимитите си и не е трябвало да ги надвишават. Може ли да се приеме, че са нарушавали договорите си с фонда?
– Формално погледнато да. Може ли обаче болницата да върне пациент по спешност? Не може, законът я задължава да го приеме и лекува. Нещо повече, персоналът отказал спешна помощ, носи административно-наказателна отговорност. В случая договорът между НЗОК и болницата е в противоречие със закона и добрите нрави. Това води до нищожност на клаузите на договора, свързани с лечението и заплащането на пациенти, приети по спешност. Може да се каже, че отказвайки да плати на болниците, НЗОК нарушава и закона, и добрите нрави.
– Има ли право обаче НЗОК да не плати за пациентите, които са лекувани планово?
– Не, касата не може да откаже да плати за лечението на здравноосигурено лице. Конституцията и законите изключват подобна хипотеза. В Закона за публичните финанси и в Закона за здравното осигуряване са предвидени възможности за увеличаване на приходите на НЗОК в случаи на недостиг. В едно свое решение Конституционният съд тълкува основния закон по същия начин, сочейки, че държавата не е обикновен осигурител, защото в случай на нужда, тя е длъжна да осигури средства за лечението на всички граждани. Фактически, чрез отказа си да плати за лечението на част от здравноосигурените, НЗОК придобива незаконно средства на болниците. Казано с популярната терминология, неплащайки надлимитната дейност, касата източва болниците.
– Надзорният съвет на касата беше решил да плати надлимитната дейност за 2016 г. Имате ли информация, какво стана с това решение?
– Да, има такова решение от 17 януари тази година. Има и последващи решения с които е определена точната сума, а именно за болнична медицинска помощ – 18 770 711 лева и за медицински изделия 406 770 лева. Решението не е отменено, но не е и изпълнено. Любопитно е, че мнозинството от членовете на надзора сега, са били членове и тогава, в това число и сегашния заместник-министър на здравеопазването д-р Бойко Пенков и са гласували единодушно за плащане на болниците.
– Какви са шансовете на болниците да потърсят парите си по съдебен ред?
– Шансовете болниците да осъдят НЗОК за неплатената дейност са отлични. Има цяла поредица от нормативни промени и съдебни решения, свързани с този проблем, които могат да бъдат посочени като аргументи и за 2015 г., и за 2016 г., имайки предвид, че правилата се различават.
– Защо тогава повечето не са го направили?
– Има няколко причини. Едната от тях е, че много от собствениците и мениджърите се надяваха разумът да надделее и НЗОК макар и със закъснение да плати. Другата причина е, че съдебните такси са много високи – 4 % от цената на иска. Вижте сами – общо 70 милиона лева са неплатените от НЗОК пари за 2015 и 2016 година. Със законните лихви сумата ще надхвърли 120 милиона лева. Това означава, че болниците трябва да платят на съдилищата държавна такса в размер на близо 5 милиона лева. Третата причина е страхът. Управителите и собствениците на много болници се страхуват да не бъдат наказани, за това, че са потърсили парите си чрез съда.
– Как да бъдат наказани?
– Има много начини. Били сме свидетели на поръчкови проверки от касата и медицинския одит, разпоредени от самия министър, актове и глоби, могат да ти откажат или забавят издаване на разрешения, да ти намалят лимита, да ти прекратят договора с НЗОК и пр. Зависимостта на лечебните заведения от политиците и администрацията е голяма и формите на натиск са безброй. Иска се доста кураж да се противопоставиш.
– Значи ли това, че вземанията ще бъдат „отписани“ от повечето лечебни заведения?
– Това не е толкова лесно. Директорът на болницата утре може да бъде обвинен в безстопанственост за това, че не е потърсил вземанията си по съдебен ред. Това се отнася не само за управителите на частни лечебни заведения, но още повече за тези на държавните и общинските. Те не могат да са сигурни, че следващият министър на здравеопазването или кмет, като принципал, няма да им потърси такава отговорност, особено ако е решил да ги смени и да постави друг на поста. Законът ги задължава да потърсят вземанията си и бездействието им днес, утре може да бъде използвано срещу тях.
– Има ли болници, които вече са завели искове срещу НЗОК?
– Нашите юристи вече подадоха искове на няколко болници, между които има и частни, и общински, и държавни. Вероятно има и други, които вече са го направили. Времето за размисъл изтича. Ако се търси неизпълнение на договорно задължение от НЗОК, давностният срок е 3 години, защото става дума за периодични плащания.
– Какви ще са последиците за фонда?
– Тези дела ще продължат 2 – 3 години. В крайна сметка касата ще бъде осъдена. Заедно с лихвите, разноските за съдебни такси, за адвокати, съдебни изпълнители и пр. Дължимата сума от 70 млн. лева ще нарасне два пъти. Сиреч към 2020 г. НЗОК ще трябва да плаща извънредно около 150 млн. лева.
– Това е огромна сума. Има ли НЗОК начин да я избегне?
– Да, сумата е огромна. Без значение откъде ще се вземат тези 70-80 милиона лева лихви и разноски са пари, които биха могли да бъдат дадени за лечение, изследвания, лекарства, скрининг и пр. Мисля, че НЗОК има добри шансове да се споразумее с повечето болници и да избегне съдебните такси и разноски. Предполагам, че повечето клиники дори биха се отказали от лихвите по такива споразумения. Обратното, отказът да се преговаря може да се тълкува като безстопанственост от страна на ръководителите на касата. Тези 70-80 милиона лева за лихви и съдебни разноски, които са могли да бъдат спестени на данъкоплатците, но не са, представляват директна щета за бюджета. За вреда в такива големи размери може да бъде потърсена и наказателна отговорност. Леката ръка, с която се вземат някои решения и чувството на безнаказаност у някои ръководители може да е измамно.
