Българската здравна система не е ефективна в намаляването на предотвратимата смъртност от сърдечно-съдови заболявания, рак, диабет и незаразни болести. В същото време поне 20 на сто от приетите в болница у нас могат да се лекуват у дома, което означава, че за една година над 400 000 хоспитализации са излишни. Това се посочва в доклад, представен от Европейската комисия и съставен главно по официалните национални статистически данни, предоставени на Евростат и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
Причините са многото пациенти, които се лекуват в болница са три – неефективна доболнична помощ, финансовите стимули за клиниките и желанието на самите пациентите да постъпят в болница, се отбелязва в доклада.
България има най-високата смъртност от мозъчно-съдови заболявания в ЕС и отчита много малък брой на преживелите ракови заболявания. Все пак от 2008 г. е постигнат известен напредък в областта на здравната профилактика и ранното откриване на хронични болести, смятат от ЕК.
Системата на здравеопазването в България е изправена едновременно пред няколко големи предизвикателства, пише в документа. България отчита втората най-ниска продължителност на живота в ЕС (след Литва) и някои тревожно високи равнища на опасно за здравето поведение като тютюнопушене, употреба на алкохол и затлъстяване, както и бързо застаряващо население, недостиг на медици и ниски разходи за здравеопазване.
Финансирането на здравеопазването се определя с ниски общи разходи, както и с много високи преки плащания от пациентите – близо 50 %. ЕК отбелязва, че от гледна точка на крайния бюджет, българските домакинства харчат най-много за здравеопазване в целия ЕС. Преките плащания от пациентите са най-високите в Европа и са три пъти над средните на континента. Според доклада, България изразходва по-голямата част от ресурсите си за лекарствени средства и болнична помощ.
В доклада пише още, че около 12 на сто от българите нямат здравна осигуровка, а големите преки плащания на пациентите застрашават достъпа до здравни грижи за уязвимите групи, включително ромите, домакинствата с по-ниски доходи и възрастните хора. Освобождаването от някои потребителски такси не защитава хората от неофициалните плащания за лечение. Необходимостта да изминат разстояние, за да стигнат до лекар, също създава пречки пред достъпа до здравеопазване, особено за хората в групите с по-ниски доходи.
Отчита се и недостиг на лекари в малките населени места, както и огромна липса на медицински сестри. Специалистите в сферата на здравеопазването се местят в други държави, в търсене на по-добри възможности за развитие и по-добро заплащане, се отбелязва в документа на ЕК.
Тютюнопушенето и затлъстяването допринасят най-много за лошото здраве на българите. Честотата на заболелите от туберкулоза е два пъти по-висока от средната за ЕС, а по официални данни на сърдечно-съдовите и раковите заболявания се дължат над четири пети от всички смъртни случаи в България. Детската смъртност у нас пък е с над 80 на сто по-висока от средната за Европа, се отчита още в доклада.
