Всички, без ГЕРБ, искат повече пари за здраве

Опозицията и по-малкият коалиционен партньор на управляващите предлагат да падне забраната за финансиране на нови болници и дейности, мораториумът за лекарствата обаче твърдо остава

1787
заем

Дни преди депутатите да гласуват на второ четене парите за здраве за следващата година, парламентарно представените партии внесоха своите предложения за промяна в закона за бюджета на касата.

Според „БСП за България” разходите на НЗОК за 2018 г. трябва да се увеличат със 100 милиона лева, като това можело да стане с 200 млн. лева повече приходи от здравни вноски и 100 млн. лв. по-малко трансфер от Държавния бюджет. Червените предлагат парите да се разпределят така: 15 милиона лева повече за дентална помощ, 65 милиона лева повече за болнична помощ, от които 45 милиона лева да отидат за продължително лечение и долекуване, 18 милиона лева да се заделят за изплащане на надлимитната дейност на болниците за 2016 г. Левицата иска и отпадане на забраната за сключване на договори с нови болници или нови дейности в клиниките през следващата година.

От ДПС пък предлагат разходите да се увеличат с 20 милиона за сметка на приходите от здравни вноски. Предлага се увеличение на парите за джипитата с 10 милиона лева, за специализирана извънболнична помощ – с 5 милиона лева и на средствата за изследвания с 5 милиона лева. От ДПС са категорично за отпадането на забраната за финансиране на нови  болници или дейности и на включване на нови лекарства в реимбурсните списъци през 2018 г. От партията дори стигат и по-далеч като настояват да се отмени и забраната за сключване на договори, ако разрешението за дейност на болниците е издадено в същата година. ДПС предлага и нови текстове в Закона за здравното осигуряване, с които да се въведе електронна здравна карта, като метод за идентификация на пациентите и ключ за достъп до медицинското досие.

От коалиция „Обединени патриоти” настояват за увеличение на парите за първична извънболнична помощ с 10 милиона лева и на тези за специализирана извънболнична помощ с 13 милиона лева. По-малкият коалиционен партньор във властта предлага също правилата за определяне на лимитите в болничната и извънболничната помощ, разпределението на резерва и допълнителните приходи в бюджета на НЗОК да се извършва след съгласуване с лекарския съюз. Патриотите също искат да отпадне забраната за финансиране на нови болници и дейности.

Председателят на ресорната парламентарна комисия д-р Даниела Дариткова от ГЕРБ предлага отсега със закона да се разпредели част от резерва на НЗОК – 7 млн. лева за джипатата, 7 млн. лева за специализирана извънболнична помощ, 10 млн. лева за зъболекарите и 3 млн. лева за изследвания. Според ГЕРБ забраната за нови болници и дейности не трябва да важи за области, където има недостиг на медицински услуги, финансирани от касата. Д-р Дариткова предлага и изменение в Закона за здравното осигуряване, с което да се даде право на министъра на здравеопазването да определя с наредба пакета от услуги, гарантирани с бюджета на НЗОК.

Така внесените предложенията обаче имат формални недостатъци, твърдят от Центъра за защита правата в здравеопазването (ЦЗПЗ). Като се има предвид, че почти всички нормативни актове, които бяха обжалвани от неправителствената организация паднаха в съда, то може да се предположи, че юристите на ЦЗПЗ боравят една идея по-добре с правната рамка дори от самите нормотворци.

„Предложението на „БСП за България“ да се намали трансфера от Държавния бюджет със 100 милиона лева, влиза в колизия с определения със Закона за здравното осигуряване размер на трансфера. Идеята на ДПС, свързана с промяна на ЗЗО и въвеждането на електронна здравна карта пък е в нарушение на Конституцията. Това е така, защото тези текстове не присъстват в първоначалното предложение на закона и не са обсъждани и гласувани при първото четене. Това означава, че те ще бъдат приети на едно гласуване, а чл. 88 от Конституцията постановява, че законите се приемат на две гласувания“, обясняват от ЦЗПЗ.

„От същия порок страда и предложението на Д-р Дариткова за изменение на ЗЗО, с което да се създаде правно основание на министъра на здравеопазването да издаде нова наредба за основния пакет. Приемането на текста на едно гласуване би било в нарушение на чл. 88 от Конституцията. По подобен казус има решение и на Конституционния съд – Решение № 3 по КД № 2/2007 година. Текстът на д-р Дариткова нарушава Конституцията и на друго основание. Новата алинея ще бъде в нарушение на чл. 52 от Конституцията, която сочи, че условията и реда за оказване на медицинска помощ се определят със закон, а не с наредба, още по-малко на едноличен орган на властта, какъвто е министърът на здравеопазването. Това е подробно изложено в мотивите на Конституционния съд по Решение № 3 по КД № 6/2015 година, с което бе отменен текстът, който председателят на здравната комисия се опитва да замести“, посочват още юристите на Центъра за защита правата в здравеопазването.

Според тях още едно предложение на ГЕРБ не е издържаното, тъй като разпределянето на средства от резерва на НЗОК води до нарушение на Закона за здравното осигуряване, понеже новият размер на резерва на касата за непредвидени разходи става по-малък от определения със закона.

В предложението на „Обединени патриоти” за увеличаване на разходите пък не се посочвало за сметка на какво ще бъде това увеличение – на намаление на други разходи, на увеличение на приходите или друго. Затова приемането му би създало парадокс, при който разходите са по-големи от приходите без да е приет бюджет с дефицит, категорични са от ЦЗПЗ.

СПОДЕЛИ