230 здравни метиатори ще работят през следващата година в 117 общини, съобщи проф. Ивайло Търнев, началника на Неврологичната клиника на Александровска болница проф. Ивайло Търнев, който е и председател на Фондация „Здравни проблеми на малцинствата“.
Един от най-устойчивите и успешни проекти в здравеопазването ни през последните години бе представен в кулоарите на парламента с 4 информационни щанда, посветени на различните аспекти на дейността на медиаторите: превантивна медицина, работа в общността, работа с институциите и сексуално и репродуктивно здраве. Те бяха открити от председателя на ресорната парламентарна комисия д-р Даниела Дариткова.
„Подкрепата на здравните медиатори е един от малкото примери за приемственост, последователност и реална инвестиция в профилактика, независимо от динамиката на политическите промени”, заяви Дариткова по повод 10-годишнината от създаването на Сдружение „Национална мрежа на здравните медиатори“.
Министерството на здравеопазването е предложило текстове в Закона за здравето, с които да бъдат легитимирани здравните медиатори като професионалисти. Като втора стъпка усилията ще се насочат към разработването на стандарти и индикатори за тяхната дейност, както и на критерии за подбора на кандидатите, съобщи още д-р Дариткова.
„Началото на модела на здравната медиация у нас е беше поставено през 2001 г., когато бяха обучени първите 5 здравни медиатори в Кюстендил. През 2007 г., когато професията „здравен медиатор“ беше въведена в Националния класификатор на професиите в България, здравните медиатори се увеличиха до 57 и работиха в 30 общини чрез делегирани бюджети. Сега вече са в 117 общини и са 230 медиатори“, отбеляза проф. Търнев. Той подчерта, че много от тези хора от ромската общност продължават обучението си и завършват висше образование. „Гордост за нас са студентите-медици от ромската общност, някои от които вече са дипломирани лекари и работят във водещи лечебни заведения“, подчерта проф. Търнев.
Дискусията днес бе осъществена в рамките на експертния проект „Инициатива за здраве и ваксинопрофилактика”, който стартира през март 2010 г. след епидемията от морбили, засегнал преди всичко ромските общности у нас и заразила над 24 000 души, а 24 деца починаха. Проектът обединява усилията на държавния, частния и неправителствения сектор за подобряване на взаимодействието между общопрактикуващите лекари, здравните медиатори и Регионалните здравни инспекции за намаляване на детската смъртност и подобряване на здравната информираност сред обществото. От 2012 г. проектът се разширява и извън пределите на България и прераства в международен „Заедно за по-добро здраве – от нас, за нас”, осъществяван в България, Румъния, Унгария и Словакия, а от 2015 г. и в Сърбия.
