Три мерки за справяне с незаконния износ на лекарства предлагат от АБВ. „Безучастието на държавата по темата с реекспорта е престъпно“, заяви председателят на партията Константин Проданов. По думите му това, че формално не е забранен паралелният износ, не го прави морален.
Доц. Георги Кючуков пък обясни пред журналисти схемите, по които се реализира паралелният износ на животоспасяващи и животоподдържащи медикаменти като инсулинови препарати, лекарства за редки и автоимунни болести, рак, астма и епилепсия.
„Първата схема е „законна“ – внасят се по-големи количества и се изнасят част от тях. Когато това касае 15 – 20% от пазара, не влияе пряко на пациентите. До 70% от внесените медикамента се реекспортират за пазари, където цените са по-високи“, посочи доц. Кючуков. Втората схема е с прекупуване от страна на дистрибуторите от аптеките, което е категорично забранено, но все пак съществува, призна той. Според него, за първите 5 месеца на тази година са изкупени медикаменти на обща стойност 4,4 млн. лв. „Третата схема е на фиктивни пациенти и фиктивни рецепти, с които лекарствата се изземват от аптечната мрежа, които се реимбурсират от здравната каса, а последният механизъм е този на отклоняване на медикаменти от болниците“, добави доц. Кючуков.
От АБВ настояват за създаването на информационна система, която проследява всеки внесен медикамент по неговия номер. Това щяло да попречи медикамент, изписан в България, да бъде таксуван на касов апарат в друга държава на ЕС.
„Трябва да се инициират и законодателни промени, които да позволят на Изпълнителната агенция по лекарствата да контролира този реекспорт. Защото сега тази агенция е само регистриращ орган. Друго наше предложение е, за реекспорт на медикаменти да се иска съгласието на фирмата производител или фирмата, която държи лиценза. Този механизъм в Словакия проработи, надявам се, че ще проработи и при нас“, обясни доц. Кючуков. По думите му, въпреки че няма категорични данни какъв е процентът на незаконния реекспорт се смята, че той е около половината от общия износ, който е на стойност 450 млн. лева годишно.
Румен Петков изтъкна, че има 15 компании, които активно се занимават с реекспорт на лекарства и настоя парламентарната комисия за приходните агенции да разгледа казуса. Междувременно от АБВ посочиха, че започват серия от консултативни срещи с представители на пациентски организации, на дистрибуторите на лекарства, на големите производители, както и с ръководствата на здравното министерство, Изпълнителната агенция по лекарствата и НЗОК. От партията бяха категорични, че ще предоставят на прокуратурата всички данни, които съберат за подобни порочни практики, касаещи препродаването на лекарства.
