По случай Световния ден за борба с диабета – 14 ноември, Александровска болница стартира кампания за безплатно изследване на кръвната захар. Целта е да бъдат диагностицирани повече хора с предиабет или такива, които не знаят, че са болни. Прегледите ще се провеждатдо края на месец ноември в Центъра за превенция на захарния диабет и неговите усложнения. За това какво трябва да знаем за диабета и кога да се изследваме, за модерните подходи при контрола и лечението, за смъртоносните усложнения и как да ги избегнем – разговаряме с началника на Клиниката по ендокринология и болести на обмяната в УМБАЛ „Александровска“ проф. Здравко Каменов.
– Проф. Каменов, напоследък все повече алармирате, че хората трябва да обръщат внимание на здравословното си състояние, но 200 000 души не знаят, че имат диабет. Защо?
– Благодаря за поканата да поговорим точно днес за диабета, когато целият свят говори повече от всеки друг ден за него. У нас има около половин милион души с диабет и съдейки по световните тенденции този брой ще расте. Разбира се, че ние трябва да бъдем подготвени да посрещнем тази тенденция, но може би още по-добре би било да не я допуснем. Единственият начин да я ограничим е превенцията на диабет тип 2, която залегна в основата в здравните стратегии за незаразните социално-значими заболявания в цяла Европа, включително и у нас. Захарният диабет тип 2, който още се нарича неинсулинозависим, се развива постепенно и обикновено преди да бъде поставена диагнозата са преминали няколко етапа без значителни оплаквания и симптоми. При това заболяване има клинична предразположеност, която увеличава риска за развитието му. После се наслагват факторите от околната среда – повишен прием, но намален разход на калории (прехранване с нездравословни храни и ниска физическа активност), които водят до наднормено тегло и затлъстяване, последвани в повечето случаи от разгръщането на метаболитен синдром и натрупване на сърдечно-съдови рискови фактори. Едва тук кръвната захар се покачва, но все още не достига нивата при захарния диабет – това състояние се нарича предиабет. Ако няма адекватна превантивна реакция от пациента и неговия лекар се стига до диабет, който обаче най-често остава недиагностициран, тъй като повишението на кръвната захар не боли и не тревожи пациента. Едва когато тези нива се покачат значително и вече има някои оплаквания – повишен прием на храна и течности, вариации в теглото, отделяне на повече урина и др. се стига до диагнозата захарен диабет. Много често на този етап вече са налице усложнения на диабета, които стават причината за поставянето на диагнозата.
– Кои са основните рискови фактори за развитието на захарен диабет тип 2?
– Има много състояния и заболявания, които повишават риска за диабет – фамилност за заболяването, наднормено тегло или затлъстяване, установен гликиран хемоглобин (HbA1c) ≥ 5.7%, налични сърдечно-съдови заболявания, жените прекарали гестационен диабет (в хода на бременността), както и тези, родили плод с тегло над 4.5 кг (това вече не се счита за рисков фактор от 2017 г., според Американската Диабетна Асоциация), системен прием на някои лекарства (кортикостероиди, психотропни и др.). жените със синдром на поликистозните яйчници, мъжете с късен хипогонадизъм. Всички те налагат провеждането на скрининг за диабет.
– Стартирате мащабна скринингова програма, може ли да разкажете повече за нея?
– Да, тази е поредната ни кампания за откриване на лица, които имат болестта, но не знаят това. Те развиват усложнения още преди да са диагностицирани. Както и при всички останали заболявания важи правилото, че в началото болестите трудно се диагностицират, но лесно се лекуват, докато по-нататък лесно се диагностицират, но се лекуват трудно. Ранната диагноза на захарния диабет е от критично значение за по-успешното му лечение, както и това на усложненията му. Една сентенция казва, че „Два пъти дава, който бързо дава“ и това абсолютно важи за диабета. Преди малко повече от две години, по европейски проект и със значимата подкрепа на Александровска болница към Клиниката по ендокринология беше създаден първият в страната специализиран център за превенция на захарния диабет и усложненията му. Той е оборудван с най-модерна апаратура за ранна диагностика на усложненията на диабета. Вече проведохме две кампании и открихме много хора, които не подозираха, че имат диабет. Според Световната здравна организация почти всеки втори диабетик на земята не знае за заболяването си. У нас процентът е по-нисък – вероятно около 30%, но това са хиляди хора. Сега сме поканили тези, които на знаят да имат болестта, но са с наднормено тегло и затлъстяване, защото в тази категория честотата на диабета е значително по-висока. Ще изследваме гликирания хемоглобин и телесния състав на участниците. Записванията стават сутрин между 8 и 12 часа на телефон 0879 878 051, а изследванията ще се правят следобед по създаден от телефонните обаждания график и ще се провежда в Центъра за превенция на диабета. Кампанията е безплатна и ще продължи до края на този месец.
– Освен скринингови програми, какво още трябва да се направи, така че да се ограничат мащабите на заболяването?
Скрининговите програми имат за цел да открият хората с повишен риск или вече налично, но недиагностицирано заболяване. Те са полезни, но за да има някакъв смисъл от тях трябва да бъдат свързани с последваща ги многостранна превантивна стратегия. Това вече е задача не само на конкретния потърпевш или на неговия лекар, но и на цялото общество и трябва да бъде философия на здравната политика. Превенцията на захарния диабет започва още в утробата на майката. Тя трябва да бъде неотменен елемент от най-ранна възраст (физическа активност, здравословно хранене, контрол на теглото, борба с вредните навици и др.). В този аспект ролята на вас – медиите – е изключително голяма, а разпространението на адекватната информация за изграждане на здравни навици е от огромна полза за обществото.
– Какво означа добър контрол на диабета?
През последните 10 години настъпиха промени във вижданията ни за добър контрол на захарния диабет. Сега той се постига чрез индивидуализиран подход. Това означава, че вече не поставяме една и съща цел за контрола на кръвната захар за всички пациенти, защото от големи международни проучвания се установи, че за всеки пациент това трябва да бъде специфична стойност, която да отговаря на най-нисък сърдечно-съдов риск. Така за едни хора с диабет с по-кратка давност, без сериозни усложнения, добре мотивирани да контролират кръвната си захар, с нисък риск от хипогликемии, без значими съпровождащи заболявания, кръвните захари трябва да се държат близо до тези при здравите хора, а гликираният хемоглобин трябва да бъде под 6.5%. За други обаче с по-голяма давност на заболяването, в по-напреднала възраст, с натрупани микро- и макросъдови усложнения, без необходимата мотивация и/или възможности за контрол на кръвната захар, с висок хипогликемичен риск, гликемичният контрол може да бъде по-малко стриктен с препоръчвани нива на гликирания хемоглобин например до 8%. Ясно е, че при такава „либерализация“ на гликемичния контрол е възможно да се отиде и в другата крайност – липса на достатъчно бърза реакция за подобряване на контрола, съгласяване с немотивирано високи кръвни захари и съответно по-бързо развитие на усложненията, което наричаме „клинична инерция“.
– Кои са най-опасните усложнения на диабета и по-конкретно връзката на захарния диабет със сърдечно-съдовите заболявания?
– Най-общо усложненията на диабета разделяме на остри (хипогликемия, кетоацидоза, лактацидоза, хиперосмоларни състояния) и хронични. От първата група може да настъпи летален изход, но в днешно време това е изключително рядко. Хроничните усложнения на захарния диабет условно делим на макросъдови (акцелерирана атеросклероза, артериална хипертония и свързани с тях исхемична болест на сърцето, сърдечна недостатъчност, ритъмни нарушения и др., мозъчно-съдова болест, периферна съдова болест) и микросъдови – ретинопатия (увреда на зрението до слепота), невропатия (загуба на сетивните, двигателни и автономни функции на нервната сустема) и нефропатия (увреда на бъбречната функция до достигане на бъбречна недостатъчност). Макросъдовите усложнения съкращават живота, а микросъдовите влошават значително качеството му и водят до инвалидизация. Тъй като ме питате по-специално за сърдечно-съдовите заболявания, мога да отговоря, че захарният диабет по своя рисков профил се приравнява с налично сърдечно-съдово заболяване и той повишава от два до четири пъти риска за инфаркт и инсулт. Многохилядни проучвания при пациенти със захарен диабет показаха, че само гликемичният контрол не е достатъчен за удължаване на живота на пациентите. За това контролът на артериалното налягане и липидите днес се приемат за неотменна част от добрите грижи за хората с диабет. Това се нарича мултифакторен подход в лечението на диабета.
– Очаквате ли скоро нов пробив в лекарствената терапия?
– Новото хилядолетие ни донесе три принципно нови групи медикаменти, с които се надяваме да се подобри лечението на нашите пациенти – инкретин-базираната терапия (агонисти на GLP-1 и инхибитори на DPP-4) и SGLT-2 инхибиторите. Новото, което очакваме да се случва, е да излизат резултатите от големите клинични изпитвания с вече наличните препарати, които да покажат нерисковия им или дори протективен профил и да се появяват нови молекули от тези класове. Имайки предвид пандемичното разпространение на захарния диабет понастоящем (сега има около 422 млн. души на земята)и огромните здравни, психологически и финансови разходи, свързани с него, в момента е мобилизиран колосален научно-изследователски потенциал за по-нататъшно разгадаване на патогенезата на заболяването и за търсене на патогенетично базирани нови терапевтични възможности. На международните конгреси се представят различни и принципно нови потенциални лечебни насоки.
– В последно време все повече се говори, че бариатричната или метаболитната хирургия може да излекува диабета. Вие какво мислите, още повече, че ваш колега в Александровска болница – д-р Константин Гроздев, извършва такива интервенции?
– В това отношение България значително изостава от останалите европейски страни, където за бариатричната хирургия не само се говори, но и тя бързо се развива практически от няколко декади. Много се радвам, че най-сетне и у нас имаме реална възможност за провеждане на такива интервенции. С бариатричната или т.нар. метаболитна хирургия може да се постигне излекуване на диабета при подходящите за нея пациенти, което няма как да се реализира с известните до сега терапевтични средства. При нея много важен е екипният принцип, защото след интервенцията имаме на практика един нов организъм със своя специфика на нуждите от мониториране и подкрепа. За първи път в България такъв екип беше създаден в Александровска болница и вече имаме немалък брой пациенти с постигнати отлични резултати. В световен мащаб, както и у нас, се приема, че това терапевтично направление е много перспективно.
Визитка
Проф. Здравко Каменов е началник на Клиниката по Ендокринология и болести на обмяната при УМБАЛ „Александровска“ и ръководител на Катедрата по вътрешни болести в Медицинския факултет на МУ-София. Проф. Каменов е и национален консултант по вътрешни болести. Има специалност по ендокринология и болести на обмяната, вътрешни болести, здравен мениджмънт и квалификация по сексуална медицина.
През 1991 г. започва работа в Клиниката по Ендокринология на Университетската Александровска болница последователно като асистент, старши асистент (1996), главен асистент (1998), главен административен лекар (2006), доцент (2007) и началник на Клиниката (2009 до сега). През 2010 година придобива научна степен „Доктор на медицинските науки“, а през 2011 г. е избран за професор по ендокринология в Катедрата по вътрешни болести на Медицинския факултет при Медицинския университет – София.
Проф. Каменов е специализирал в областта на ендокринологията във Великобритания, Дания, Япония, Австрия, Италия и САЩ. Поканен лектор в медицински университет в Япония. Член е на Българско дружество по ендокринология, European Association for Study of Diabetes (EASD), International Menopause Society (IMS), European Society for Gynecologic Endocrinology (ISGE), European Society for Sexual medicine (ESSM – член на Advisory Board) и International Society for Sexual medicine (ISSM), Българска асоциация no сексуална медицина (председател), American Association of Clinical Endocrinologists (AACE), Endocrine Society, European Thyroid Association и др. Има множество отличия, публикации и участия в проекти.
