Проф. Тодор Кантарджиев, Национален консултант по микробиология и директор на Националния център по заразни и паразитни болести, коментира използването на антибиотиците в България в началото на световната седмица, посветена на отговорното прилагане на антибиотиците от 13 до 19 ноември пред monitor.bg.
Употребата на антибиотици в болниците и продажбите им в аптеките у нас са сравними с количествата, изразходвани в средноразвитите европейски държави. Това твърди директорът на Националния център по заразни и паразитни болести и национален консултант по микробиология проф. Тодор Кантарджиев по повод стартиралата днес световната седмица за отговорно прилагане на антибиотиците.
„В последните 10 – 15 години лекарите от доболничната помощ се научиха да не изписват веднага антибиотици. Нещата се подобриха решително като количество изписани антибиотици, като обаче има разлика на изписаните през лятото и зимата. Когато то е високо в есенно-зимния сезон, говори за недобра свръхупотреба на тези лекарства. Общопрактикуващите лекари увеличиха своята квалификация и на първо място постигнаха практиката да не лекуват сезонните вирусни заболявания с антибиотици. Важно е да се знае, че с тях вируси не се лекуват, както не се лекува и сухата кашлица, когато тя не е свързана с пневмония, а е в резултат на неоспорима вирусна инфекция. С антибиотици се лекуват бактериалните инфекции“, заяви проф. Кантарджиев, цитиран от Монитор.
Националният консултант по микробиология обясни още, че джипитата все още не правят антибиограма, преди да изпишат един или друг препарат на пациентите. „От една страна, това е поради тоталното неразбиране на НЗОК, тя финансира микробиологичните изследвания 10 – 20 пъти по-малко от тези в останалите страни. Наистина и заплатите на лекарите микробиолози са десет пъти по-малки, но цената на хранителните среди, които се използват за изследванията са еднакви. Касата все още си позволява да не заплаща изследванията на често срещани инфекции, като лаймската болест. Това заболяване може да доведе до инвалидизация в резултат на парализи. Като се има предвид това, е ясно защо лекарите не правят антибиограми и направо изписват антибиотиците“, посочи той. По думите му пак по същите причини масово не се изследват и уроинфекциите. „Аз не съм чул за пациент – мъж, изписан от урологична клиника, да няма някаква уроинфекция. За излекуването ѝ е необходима голяма квалификация, доста изследвания с перфектно направени антибиограми и тяхното интерпретиране, защото голяма част от микробите вече са станали толкова нечувствителни към масовите антибиотици, че трябва да се търсят специално такива лекарства, и то след антибиограма”, коментира проф. Кантарджиев.
Според него, правилният подход е да се прави задължително микробиологично изследване. Ако състоянието на пациента позволява, се започва с широкоспектърна антибиотична терапия. Целта е да се покрият всички възможни бактерии, които могат да причинят тази инфекция. След излизане на резултатите антибиотичното лечение трябва да премине от широкоспектърно към тясноспектърно, което ще действа само на микроба, причинител на инфекцията, без да унищожава нормалната флора у човека, която се състои от няколко килограма полезни бактерии.
„Лечението със силни антибиотици от самото начало се отразява на пациента най-напред като удря финансовото му здраве, тъй като НЗОК не поема антибиотиците. В развитите европейски държави подходът е напълно противоположен. Там здравноосигурителните фондове реимбурсират антибиотиците, за да има държавна и обществена регулация на тяхната консумация, което в нашата страна не може да стане, защото антибиотиците са масови лекарства и касата не се интересува дали хората ще плащат и какви антибиотици“, добави проф. Кантарджиев.
На въпрос има ли свръхупотреба на антибиотици в лечебните заведения, за да се потушат евентуални вътреболнични инфекции, директорът на Националния център по заразни и паразитни болести отговори, че някои лечебни заведения компенсират някои неблагополучия, като вътреболничните инфекции, като дават антибиотици на пациентите. Те се прилагат на не по-малко от 60% от хоспитализираните от първия до последния ден на клиничната пътека. Това означава неправилна свръхупотреба. „Освен това в последните три години цефалоспорините – антибиотици от трета генерация, поевтиняха много, затова се и употребяват дори в случаите, когато трябва да се ползват такива от първа генерация. Пак в последните години в болниците се появиха много щамове, които не са чувствителни, тъй като в хирургиите започна да се прави профилактика точно с цефалоспорините, които са от трета генерация“, обясни той.
„Вътреболничните инфекции в нашата страна се проявяват обикновено след изписването на пациента, защото клиничните пътеки са кратки и човек, като се прибере вкъщи, развива вътреболничната инфекция. Трябва да се знае, че всяка пневмония 15 дни след изписването е в действителност вътреболнична пневмония. Всяка уроинфекция 30 дни след изписването също е вътреболнична инфекция. Всяка хирургична инфекция два месеца след изписването е вътреболнична. При имплантираната става тя може да се прояви дори в рамките на една година”, категоричен е проф. Кантарджиев.
