През 1996 г. българските лекари избраха за свой покровител Свети Иван Рилски Чудотворец и така на 19 октомври те отбелязват своя професионален празник. Вероятно защото и от българските лекари се очаква да творят чудеса, подобно на светеца.
Според преданието Свети Иван извършил много чудеса през живота си: нахранил овчари, излекувал с молитвата си един побъркан, изцерявал от болести благочестиви люде. Това било преди 11 века, днес преподобният би се видял наистина в чудо, простете сквернословието: овчари няма (не за друго, ами защото няма и овце), излекуването на един побъркан ще е капка в морето, защото побърканите са доста, а благочестивите – кът, та има проблем и с това чудо. Но изцеряването на българите – и благочестиви, и нечестиви, е работата на празнуващите днес български лекари, да им е честит празникът.
Българският лекар и българският пациент живеят заедно в чудото на българското здравеопазване, или ако предпочитате – в солидарната здравноосигурителна система, скърцаща в почти всичките изредени дефиниции и пълна с парадокси и дисбаланси, граничещи с чудеса. Като повече болници в София, отколкото в Австрия и 2 милиона лева по-малко лимит за „Пирогов“, но 6 милиона повече за частна болница във Враца. Система уж солидарна и осигурителна, пък пациентът в България си доплаща почти половината от разходите за здравни услуги, при показател от максимум 20 % в държавите, служещи ни за пример. Уж пазарна, пък административно лимитирана, за да формулираме икономическото чудо – колкото повече работи една държавна или общинска болница, толкова повече разходи генерира, а когато те са повече от приходите – това вече не е никакво чудо – следва фалит. Солидарна, но колко да е солидарна, като 1 милион българи не внасят здравни осигуровки, а други 4 милиона държавата би трябвало да осигурява, като ключовата фраза е „би трябвало“.
Да трупаме още чудеса е излишно – достатъчно е да припомним, че съвсем наскоро правителството обяви състоянието на здравната система като заплаха за националната сигурност. Това е плашещо, непразнично, тъжно, но българинът поне има силите да гледа и с хумор: Пациент: „Докторе, всичко ме боли!“. Лекарят: „Недей така, всичко е толкова скъпо.“
Но вместо с черен хумор да завършим отново със Свети Иван Рилски и неговия завет: Не се уповавай на неправдата, не желай грабителство! И с надеждата, че въпреки мизерията, изкопала пропаст между българските пациенти и българските лекари, медицината ще измисли нещо и по този въпрос. Чудо трябва да е!
