Някога вместо „медицински“ наричали сестрите „милосърдни“. Заради задължението да оказват помощ на хора в беда, заради съпреживяването с болните, заради неминуемите емоции и желанието (а не само задължението) да помагат, заради „сърцето“, което влагат всекидневно, изпълнявайки задълженията си. Това е една от най-важните характеристики на професията и в наши дни – съпричастността и грижата за болния, категорична е старшата медицинска сестра на отделението по детска гръдна хирургия в „Пирогов“ Росица Райкова.
За предизвикателствата, трудностите, бъдещето, призванието и признанието – разказва Райкова пред karieri.bg. Тя е завършила училището за медицински сестри „Йорданка Филаретова“ със специалност „Детска медицинска сестра“. По-късно завършва магистратура по „Управление на здравните грижи“ в НБУ – София и магистратура по „Управление на здравни грижи“ в Медицинския университет – Пловдив. Работи в Отделението по детска гръдна хирургия на университетската болница „Пирогов“ от 1985 г., а от осем години е негова старша медицинска сестра.
„За съжаление в България недостигът на медицински сестри става все по-голям. По данни на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи в страната работят 25 714 медицински сестри със средна възраст 53 години, докато само през 1990 г. те са били 56 000. Ниското заплащане,
безсънните нощи и стресът са част от всекидневието
на упражняващите тази професия. Но животът в болницата включва също и благодарността в очите на пациенти и удовлетворението, че си помогнал на още един да се върне в „света на здравите“. Затова професията до голяма степен е и призвание“, обяснява Райкова. По думите й колкото и да се развиват технологиите в бъдеще, грижата, и при това специализираната, както и човешкото, индивидуалното отношение няма как да бъдат заменени от роботи и медицинските сестри ще бъдат все по-търсени, особено на фона на глобалната тенденция за застаряване на населението.
„Да си задаваме въпрос за перспективите в развитието на тази професия е все едно да попитаме: „Перспективно ли е да развиваме пожарната или полицията?“ На младите хора, пред които стои въпросът за избор на професия, бих казала: „Ако чувствате потребност да помагате на хората, с тази професия бихте получили нужното удовлетворение“, посочва Росица. Но според нея, през последните години, освен че професията не е добре платена, доста се неглижира въпросът за ролята на сестрите в лечебния процес.
А на добрия лекар му трябва и добър екип
с който да осъществява благородната си дейност. „Още като ученичка в основното училище знаех, че искам да работя това. В моето семейство тази професия може да се нарече „потомствена“. Майка ми и двете ми лели са медицински сестри. Всички работеха и работят в „Пирогов“ и това беше моя мечта, която осъществих. Другото ми желание беше да работя с деца и то също се сбъдна. Разбира се, моята майка искаше да завърша медицина и да стана лекар, но аз исках да бъда медицинска сестра и не съжалявам за избора си. Обичам професията си. Обичам децата. Въпреки трудностите, недоброто заплащане, напрегнатите дежурства и други негативни тенденции в здравеопазването не бих искала да се занимавам с друго“, заявява старшата медицинска сестра.
За необходимите умения и опит Райкова обяснява, че отговорностите на медицинските сестри не са малки. От тях зависи провеждането на целия лечебен процес. „Лекарят и медицинската сестра са екип. Тя минава визитация заедно с лекаря, извежда визитация, изписва лекарства, прилага назначената терапия, отчита и наблюдава основните и допълнителните жизнени показатели по назначение на лекаря. Медицинската сестра не е просто изпълнител. От информацията, която дава на лекаря от тези наблюдения, зависи развитието на лечебния процес. Място за „проба – грешка“ в тази професия няма. Трябва винаги да си точен в наблюденията си. Разбира се, нужна е и добра професионална подготовка, добро познаване на симптоматиката на различните болести и промени във функциите на различните видове системи в човешкия организъм. От това зависи бързата ти и точна реакция кога да уведомиш лекаря, че
нещо с пациента се случва
и когато си сам не на един или двама пациенти, а на шест или седем и повече, можете да си представите за какво натоварване става въпрос. В същото време медицинската сестра трябва да е любезна, усмихната, изслушваща, успокояваща и с безкрайно чувство на емпатия, затова понякога влиза в ролята на психоаналитик“, разказва Росица Райкова.
Не крие, че заплатите са ниски, но не мрънка и не спира да вярва, че е направила правилният избор на професия. Поне за себе си. „Но опитните сестри обучават по-младите и е редно да се помисли в тази посока. Несериозно е да се мисли, че „скачайки“ от ученическата скамейка, младата медицинска сестра просто започва да работи, без да се отчита спецификата на различните сектори в здравеопазването. При сегашната програма за практическо обучение новопостъпилите са подготвени само за основните медицински дейности, свързани с професията. Да не говорим, че за работа с деца изобщо не са подготвени, а там спецификата е голяма. Детският организъм не е умалено копие на възрастния“, категорична е „старшата“ на детската гръдна хирургия в „Пирогов“.
