60% от парите за хапчета в бюджета на здравната каса се изразходват за 100 лекарствени продукта. С тези лекарства – предимно нови молекули за таргетни онкологични терапии и генни терапии с моноклонални антитела, се лекуват 40 000 пациенти. А с останалите 40% от финансовия ресурс на НЗОК се покриват нуждите на останалите 3 млн. пациенти с рецептурни книжки. Това пресметна председателят на Националния съвет за цени и реимбурсация на лекарствените продукти проф. Николай Данчев. Това означава, че от 1,1 млрд. лева – колкото са парите на фонда за медикаменти през тази година, 650 млн. лева отиват за терапията на 1,3 % от болните.
„Прогнозата е, че до 2020 г. иновативните терапии ще погълнат половината от разходите на здравеопазните системи, което налага да се погледне много сериозно и с ясни виждания за перспективата на развитие на сектора“, посочи проф. Данчев.
От лекарствата извън онкологията, най-скъпа е революционната безинтерферонова терапия за хепатит С, която с отстъпките от фирмите, излиза по 27 000 на човек. Другата група „скъпи“ заболявания са автоимунните и редките. В тази връзка вчера управителят на касата проф. Камен Плочев отправи остра критика към фармацевтичните компании, че цените на някои от медикаментите са „уникални“ и за пореден път се опита да постави на дневен ред темата за разумната цена на терапиите, които се плащат с обществени средства.
Според директора на Агенцията по лекарствата доц. Асена Стоименова много голям резерв за оптимизиране на разходите за медикаменти е по-пълноценното използване на по-широк инструментариум от подходи, включващ основно клиничната фармация и фармацевтичната грижа. По последни данни от проучвания върху поведението на болните – 25% от диабетиците например не спазват назначенията си, същото се отнася и за 67% от пациентите с ревматоиден артрит и 50% от хипертониците. Това поведение се е променяло коренно, ако те са били наблюдавани от личен лекар или консултиращ фармацевт, обясни доц. Стоименова. По думите й други данни от научни изследвания показват, че назначаването на клинични фармацевти или специалисти с познания по фармакоикономиката в лечебните заведения, може да доведе до редуциране на разходите за лекарства на болниците с до 20%.
