В УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна стартира мащабна кампания за ранното откриване и навременно лечение на състояния с проблемен растеж GROWINFORM, съобщиха от лечебното заведение. Кампанията, която се провежда за първи път в България и е насочена към семействата в страната, стартира в навечерието на международната седмица за детския растеж и ще продължи в следващите 2 години.
Над 2/3 от децата с проблеми в растежа са недиагностицирани поради слаба информираност на общопрактикуващите лекари и родителите. За това алармират детските ендокринолози във варненската болница „Св. Марина“. Лечебното заведение стартира мащабна кампанията за ранното откриване и навременно лечение на състояния с проблемен растеж „GROWINFORM“. Проектът, който се провежда за първи път в България, стартира в навечерието на международната седмица за детския растеж и ще продължи в следващите 2 години. Мобилният екип на д-р Росица Стойчева включва детски ендокринолози и предвижда да извърши поне по две консултации в градовете Варна, Бургас, Добрич, Силистра, Русе, Разград, Шумен, Търговище, Велико Търново, Габрово и Ямбол. Пилотно са проведени срещи в Русе, Шумен и Разград, при които са извършени прегледи на 79 деца, като при 21 от тях са открити отклонения в растежа. Шест ще бъдат проследени от д-р Стойчева, а 15 са насочени за изследвания и доуточняване на диагнозата към УМБАЛ „Св. Марина“ във Варна.
„Нарушенията в растежа, ако не са вродени скелетни заболявания, се проявяват предимно след първата и най-вече след втората година. От децата с нисък ръст малко над 50% имат някаква болестна причина за това. Останалата част са здрави деца, родени от по-ниски родители. При болестните нарушения в растежа предимно се касае за ендокринни или синдромни заболявания, нерядко има и съпровождаща по-тежка диагноза – кръвни, сърдечни, нервно-мускулни и др. Не случайно растежът се нарича прозорец на здравето“, обяснява д-р Веселин Бояджиев, детски ендокринолог в УМБАЛ „Св. Марина“.
По думите му колкото по-рано се извърши диагностиката, толкова по-големи са възможностите за лечение, а те вече са значителни. „Класическият пример са децата с дефицит на производството на растежен хормон. Той се инжектира всяка вечер в организма с помощта на „писалки“ и колкото по-рано започне това лечение, толкова е по-вероятно пациентът да приключи растежа си в рамките на това, което генетично му е заложено. Всяко едно отлагане ще доведе до по-слаб краен резултат. Лечението не е лесно, тъй като се извършва ежедневно. Минимумът на провеждането му е докато трае растежът, а немалка част от тези пациенти продължават с приема и в зряла възраст, тъй като хормонът не отговаря само за растежа, а има и важни метаболитни функции“, посочва д-р Бояджиев.
