Където има рак на устата, често има и разрушен зъб

Заради късно диагностициране, често се налага да отстраняваме око, нос или челюст, заедно с тумора, разказва доц. Павел Станимиров от Клиниката по лицево-челюстна хирургия на Александровска болница

55778
рак
Доц. Павел Станимиров

Ракът на лицето, шията или устната кухина е много тежко, агресивно заболяване, което заема между 3% и 5% от всички злокачествени тумори при човека. В началото може да изглежда безобиден и да наподобява червена плака, язва или незарастваща рана. Най-често пациентите не обръщат внимание, а лекарите чуват едни и същи разкази: „Появи се едно червено петно, нищо ми нямаше. Един ми каза едно, друг друго, трети ме маза. После отидох там и там, те го гориха или нагряваха с лазер“. Заболяването е много агресивно, а ранното диагностициране и своевременното и адекватно лечение е единственият позитивен прогностичен фактор за преживяемостта. Как да се предпазим, кои са първите признаци, че трябва да посетим специалист, както и кои са най-честите причини за рак на лицето и устната кухина – разговаряме с доц. Павел Станимиров от Клиниката по лицево-челюстна хирургия на УМБАЛ „Александровска“.

– Доц. Станимиров, опишете в едно изречение работата си в Клиниката по лицево-челюстна хирургия на Александровска болница, в която лекувате едни от най-тежките случаи на рак на главата и шията?

– В годините се уморихме да виждаме само една и съща картина – огромна част от пациентите идват при нас в Александровска болница в напреднал, нелечим стадий на рак на кожата на лицето, устната кухина или шията. Мога да ви покажа стотици случаи на напреднал рак, но за жалост много малко са случаите, които диагностицираме в истински ранен първи стадий.

 – В липсата на здравна култура ли се корени причината или в недостига на специалисти?

– От една страна виждаме, че българинът не е много заинтересован от това какво носи на лицето си. И понеже човек не се плаши от това, което вижда, се получава парадоксът, че болният може да носи огромен рак върху лицето си, носа, ухото, устните и т. н. Много често задаваме въпроса „как живееш с това, как го търпиш…” Обръщам се към дъщерите, синовете и питам „защо го водиш чак сега?”. И знаете ли какво най-често отвръщат? Че пациентът не иска да ходи на лекар. Също така не са малко случаите на забавяне в диагностицирането по професионални причини, както и неадекватно лечение.

 – Вярна ли е статистиката, че между 3 и 5% от всички видове тумори са на главата и шията?

– Световните данни сочат това, като в различните региони на света честотата е различна. Оралният рак е най-чест в Индия, Пакистан и др. В Европа заема между 7-мо и 10-то място в различните държави. Тези статистики са свързани с тютюнопушенето, употребата на алкохол, начина на хранене, културни особености на населението. Ракът на кожата на лицето поразява хората с по-нисък социален статус – това са работници на открито, както и възрастното население, ако говорим специално за нашата страна.

 – Да, нека поговорим специално за България – какъв е профилът на пациенти у нас?

– В България битува едно убеждение, че ако имаш нещо на кожата, което не ти създава проблеми – по-добре да не го пипаш, страхувайки се, че ако го ти го премахнат, може да се влошиш. Често хората казват: „Той това го носи толкова години, накрая се оперира и умря”. И не вземат под внимание, че истинският проблем се корени в това, че болният е потърсил помощ прекалено късно, когато туморът е напреднал и има метастази. Така че единият проблем е липсата на обща здравна култура, примесена със страх, суеверия. Но това не е всичко. Често наблюдаваме некоректно лечение, особено при рака на кожата на лицето или окосмената част на главата. Пациентите идват късно при нас, когато вече са с пореден рецидив или с метастази. Тази тема засяга пряко здравната ни система, правилата и липсата на такива. Оказва се, че всеки може да те оперира, без значение дали има уменията, дали е обучаван, дали е специалист. Често сме поставени в ужасната ситуация да казваме, че не можем да направим нищо или можем да оперираме, но трябва да премахнем окото, носа, челюстта и т.н. Всъщност трудно може да си го представите. В страната ни специалистите по лицево-челюстна хирургия са много малко, като работещите се броят на пръсти. Лицево-челюстната хирургия е единствената медицинска специалност в света, за която преди да започнеш да специализираш, се изискват задължително две образования – медицина и стоматология. Дотук са 12 години, следва специализация още 5 години и така се оказваш млад специалист след 17 години учене. Друг много голям проблем е, че пациентите нямат регламентиран достъп до нас, като това довежда до забавяне на диагнозата и лечението.

 – НЗОК не поема ли посещението при лицево-челюстен хирург?

Откакто съществува Здравната каса все още няма направление за преглед при специалист по лицево-челюстна хирургия. Просто никой не се вълнува от това. Кой знае и се интересува от мъчителния път, който извървява болният с рак на устната кухина или лицето или с проблем в тази област. Пациентите са дискриминирани в правото си на достъп, ние също като специалисти. Тук говорим за хиляди хора, търсещи лицево-челюстна помощ. За 2016 г. през консултативния кабинет на клиниката в „Александровска” са преминали 3000 души. Често пациентите идват без направление, но моралът ни не ни позволява да таксуваме тези пациенти – болни, бедни, измъчени. Нашата клиника, която се ръководи от проф. Радомир Угринов, е основно насочена към онкологичните заболявания. Пациентите ни са от цялата страна, като най-чести са случаите с рак на кожата на главата и шията, тумори на слюнчените жлези, челюстите, максиларния синус и естествено ракът на устата. Активно участваме в диагностицирането на заболяванията на лимфните възли – лимфоми, в колаборация с хематолозите в София. Препоръчваме на всеки, който иска да ни посети, да си запише час предварително на тел. 02/ 9230 418.

 – Какви са първите прояви на рака на кожата и на този на устната кухина?

Ракът на кожата може да започне като малък възел – както казват пациентите „беше като пъпка и после порасна”. Може да бъде като малка плака с корички, или язва. Особено опасните зони са окосмената част на главата, носа, клепачите, горната устна, ушите. Най-доброто лечение остава изрязване на тумора, което довежда до дефект, който ние покриваме с пластични методи. Наблюдаваме често много тежки рецидиви в случаи с проведени операции от неспециалисти в нашата област. Не препоръчваме за рака на кожата на главата никакво горене, разрушаване с лазер, мазане и др. Трябва да се помни, че плоскоклетъчният карцином и базоцелуларният карцином на кожата са напълно лечими, ако се оперират навреме. За жалост в България много пациенти загиват от немеланомен рак на кожата, който е лечимо заболяване. Докато меланомът на кожата е много опасен и изисква специално хирургично отношение. Ракът на устната кухина и езика най-често започват като червено петно или като малка язва, раничка, възел, разрастване на тъкан. Много е агресивен и бързо развиващ се, нараства за седмици. Пациентите най-често казват, че го имат от три месеца, но при липса на болка си мислят, че нямат проблем. Най-важното, което всеки лекар и пациент трябва да знае е, че ако една условно казано рана в устната кухина не оздравее сама за 2-3 седмици, задължително трябва да се посети специалист.

 – Кои са рисковите фактори?

За рак на устната кухина на първо място е употребата на алкохол и цигари, особено в комбинация. Не трябва да се подценяват и проблемите със зъбите. Често наблюдаваме, че там, където има рак на лигавицата на устата или езика, има или е имало разрушен или лисващ зъб. Хроничната травма в устната кухина от счупени пломби, зъби, коронки, мостове, като и при липсата на зъб в зъбната редица може да бъде предпоставка в дългосрочен план, особено когато се комбинира с други фактори като алкохол и цигари.

 – А как може да се предпазим?

За рака на кожата превенцията е предпазване от слънчевата радиация. Ако не се отнасяме грижливо към кожата си на младини, то тя ще ни се отплати с множество загрозяващи петна, предракови лезии или с рак с напредване на живота. За рака на устната кухина – никакви цигари, възстановени зъбни дефекти и без алкохол.

 

ВИЗИТКА:

Доц. Павел Станимиров завършва магистратура по Стоматология в Медицински Университет – София през 1994 г., а през 2010 г. и магистратура по Медицина, отново там. През 2000 г. защитава специалност по Орална хирургия, а през 2004 г. – по Лицево-челюстна хирургия. Автор е на множество научни публикации и доклади, съавтор е в учебник по Лицево-челюстна и орална хирургия, под редакцията на проф. Радомир Угринов. Председател е на Национален експертен специализиран лекарски борд по Лицево-челюстна хирургия към БЛС и активен член на European Association for Cranio-Maxillofacial Surgery.

СПОДЕЛИ