За неоснователно повикване на линейка трябва да се плаща, категоричен е бившият здравен министър д-р Стефан Константинов. „Плаща се винаги. Сега плащаме всички. Чрез данъците си. Питам, дали сме готови да приемем, че не всички трябва да плащаме, а само тези, които злоупотребяват. И да, аз съм за солидарността, но с болните и страдащите. Не с пияните, дрогираните и простаците“, заяви д-р Константинов. Става дума не само за глоби за фалшиви сигнали, каквито и сега са предвидени в закона, макар и да няма данни за нито един санкциониран, а за наказания за хората, които разкарват линейка за пъпки, температура, зъбобол, кърлеж, падане от леглото и т.н.
На същото мнение е и началникът на Спешното отделение на столичната болница „Св. Анна“ д-р Ана Николова. Пред Скенер.нюз тя коментира, че помощ не бива да бъде отказвана на никого, но ако няма спешност, то пациентът трябва да си я заплати. „Когато затегнем контрола на изхода на системата и представим сметката на човека, разкарал екип, понеже го засърбяло някъде, тогава същият този ще си помисли дали пак ще звъни на 112 за кърлеж или обрив“, заяви д-р Николова. По думите й над 60 % от пациентите, потърсили помощ в спешните отделения, всъщност се оказват със състояния, които не изискват неотложна помощ.
Всъщност идеята за наказания за неправомерни повиквания на Бърза помощ е залегнала в стандарта по „Спешна медицина“, чийто автор е проф. Стоян Миланов, началник на Централната реанимация на „Пирогов“. Той вече веднъж изготви пакет, който покриваше над 850 състояния като инфаркт, инсулт, всички видове ухапвания от животни и отравяния, кома, дихателна недостатъчност, белодробна емболия, травми, някои хирургични интервенции като инфаркт на червата или остра жлъчка, бъбречни кризи, усложнено раждане и др. Идеята на бившия здравен министър Петър Москов за разделянето на медицинската помощ на три пакета – основен, допълнителен и спешен, обаче беше отхвърлена от предишния парламент и формулировката какво точно е спешност така и не видя бял свят.
И докато политиците не смеят да повдигнат въпроса, спешните лекари всеки ден недоумяват що за симптоматика е „детето ми е в безсъзнание, но плаче непрестанно“, а само в столицата близо 1000 линейки са хвърчали напразно от началото на годината. Това показва справка на ЦСМП – София за първите 6 месеца на 2017 г.
В 839 от случаите медиците, пристигнали на място, са установили, че няма такъв човек или адресът не съществува. Редовно се дават и фалшиви телефонни номера, за да не може екипът да се свърже с този, който е подал сигнала. В останалите 161 повиквания става въпрос за откровена подигравка със спешната помощ. Младежи викат линейките за забавление или пък залагат пари за това колко бързо ще пристигне екипът. Простата сметка показва, че всеки месец по над 150 пъти медиците се разкарват заради лъжливи обаждания.
В тази статистика обаче не влизат случаите, в които се описва спешно състояние, а на адреса се установява съвсем различно нещо. Така например по няколко пъти на смяна лекарите са разкарвани заради баба или дядо, паднали от леглото. От ромските махали ежедневно се подават сигнали, като се описват сериозни състояния. На място обаче медиците разбират, че всъщност ги използват като безплатна мобилна аптека за болните деца от махалата. Редовни са и случаите, в които случайно преминаващи звънят за линейка заради човек в безпомощно състояние, който се оказва пиян или заспал на пейка в парка.
Списъкът с безумни сигнали пък е безкраен. Само преди дни граждани са потърсили спешна помощ заради жена в района на Народния театър, която плюела преминаващите. Малко по-рано пък линейка е извикана за село в близост до София заради млада жена с болки в сърдечната област. Когато спешният екип пристига, установява, че жената е яла боб, коремът й се е подул и отделя газове. Преди около месец пък линейка хвърчала заради мъж, ухапан от кърлеж. Първенец в куриозните случаи са граждани, които се обадили на 112, защото са намерили гълъб със счупено крило.
Заради всеки от тези сигнали линейките закъсняват за истински нуждаещите се пациенти. Освен това Бърза помощ харчи по около 100 лева от бюджета си при отзоваване на едно повикване, изчисляват от ЦСМП-София. Преглед в спешно отделение пък излиза още по-скъпо, тъй като се пускат задължително кръвни изследвания, прави се скенер, назначават се различни видове консултации, пускат се системи, докато не се разбере каква точно е диагнозата. Ако случаят не се окаже спешен и пациентът не е хоспитализиран, болницата получава от здравното министерство 9 лева.
