От 50 000 до 100 000 лева глоба ще плаща търговец на едро, ако изнася лекарства в нарушение на разпоредбите. Освен това ще се налагат и имуществени санкции от 10 000 до 25 000 лева при неизпълнение на някое от задълженията при реекспорт, а при повторно нарушение глобата ще от 25 000 до 50 000 лв. Това предвиждат промени в Закон за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. За аптеките санкцията при нарушаване на новите регламенти ще бъде глоба от 10 000 до 20 000 лева.
Така здравното ведомство ще направи пореден опит да ограничи паралелния износ на медикаменти, така че българските пациенти да не остават без животоспасяващи лекарства.
Реекспортът на медикаменти е напълно легална практика, която дори се насърчава от ЕС. Потърпевши от това обаче са страни като България, където лекарствата са по-евтини и съответно търговците имат интерес да ги изнасят в държави, където цената им е до пет пъти по-висока. Например от една опаковка инсулин печалбата е около 50 лева, заради огромната разлика в цените на лекарствата у нас и тези в Германия, Франция и Великобритания, за където най-често се изнасят медикаментите.
Когато един търговец на едро купува медикаменти от друг дистрибутор или от производител и след това изнася въпросните продукти – това е напълно легално. Ако обаче търговец на едро се е сдобил с лекарствата от аптека или от други прекупвачи, попада под ударите на закона.
Смята се, че реекспортът на лекарства е на стойност между 300 и 400 млн. лева годишно, при това съсредоточен върху едва 150 – 300 продукта. Запознати твърдят, че поне 1/3 от този износ е нелегален. Сред медикаментите, които най-често липсват от аптеките, са инсулинът, нискомолекулните хепарини, биологичните лекарства за ревматологични заболявания, препарати срещу епилепсия и рак.
Затова законопроектът на МЗ регламентира нови мерки за наблюдение на медикаментите от Позитивния лекарствен списък. Предвижда се създаването на Експертен съвет към Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ), който ще изготвя списък с медикаменти, за които може да се ограничава износът. Целта на това предложение е в изготвянето на списъка да участват представители на различни институции, които имат отношение към лекарствената политика и лекарствената регулация. Агенцията ще публикува на интернет страницата си списъка и търговците на едро с лекарствени продукти ще са длъжни да уведомяват ИАЛ, ако планират да извършат износ на тези медикаменти.
Преди изготвяне на списъка на лекарства, за които може да се ограничава износът, агенцията ще изготвя списък на наблюдавани продукти, който ще съдържа препарати, за които през последните три месеца в ИАЛ са постъпили уведомления, че предстои износ. Списъкът на лекарствените продукти, за които може да се ограничава износът ще съдържа такива, за които въз основа на проверка от ИАЛ и Регионалните здравни инспекции (РЗИ) се установи, че е налице липса или недостиг. Когато се касае за лекарства, заплащани от здравната каса, в проверките ще участват и служители от НЗОК. Проверките ще се правят, когато даден търговец на есро откаже да изпълни заявки на пет различни аптеки в рамките на един месец за доставки на съответните лекарства.
Медикаментите, включени в ограничителния списък, ще могат да се изнасят, когато в срок от 5 работни дни от постъпване на уведомлението ИАЛ не издаде заповед за ограничаване на износа на конкретния лекарствен продукт, а тя ще има право да прави това само в случаите, когато на базата на извършен анализ се установи, че съществува липса или недостиг от съответния лекарствен продукт на територията на страната.
