Умен софтуер от Америка ще помага на спешната ни помощ, научи Скенер.нюз. Системата за логистика на обслужване на повикванията струва между 100 хиляди и 300 хиляди долара, а в пренаписания стандарт по спешна медицина е заложено използването на такъв софтуер, обясни авторът на стандарта и национален консултант по „Спешна медицина“ проф. Стоян Миланов. Например системата, която осигурява зелена светлина на линейките е само една малка част от този софтуер.
Идеята е колите на спешна помощ да за базирани на различни места, а умен компютър да предвижда откъде точно ще дойде повикване с код „червено“ и например да сигнализира, че след 20 минути в столичния кв. „Люлин“ ще се получат две обаждания за инфаркт или инсулт. Така заложените времеви рамки от 8 минути за пристигане на линейка и 10 минути за транспортиране на пациента до болница ще бъдат спазвани дори в най-натоварения трафик. „Тези минути не са измислени случайно, при някои състояния е задължително екипът да е при пострадалия до осмата минута, тъй като след това ще завари починал човек“, посочи проф. Миланов. Припомняме, за код „жълто“ времето за реакция е 20 минути, а за код „зелено“ – до два часа. „Разбира се, за да заработи този софтуер, той трябва да бъде въведен пилотно поне за 8 месеца, като е направен така, че с времето непрекъснато да се усъвършенства сам в предвижданията си“, добави националният консултант.
Според проф. Миланов, е нужна и промяна на модела на заплащане на центровете за спешна помощ като целта е да се стимулират екипе да поемат повече сигнали с код „червено“ и да стигат за все по-кратко време на адресите, вместо здравното министерство да плаща за щатове, които стоят незаети, за да могат да се раздават по-големи бонуси към заплатите. „И това го има заложено в стандарта, трябва обаче да се осигури финансиране и е въпрос на политечка воля да се приеме“, уточни той.
За занижените критерии в новия стандарт в частта му за болничната помощ и спешните отделения в лечебните заведения, порф. Стоян Миланов призна, че са направени известни компромиси, за да може стандартът да се изпълнява на практика. „Все пак обаче сме стъпили на световната практика и не сме си позволили да занижим качеството, смятам, че сега пациенти и лекари ще са доволни“, коментира той.
Припомняме, причината за преработката на спешния стандарт само година и половина, след като влезе в сила, е обжалването му в съда от Център за защита правата в здравеопазването и Националното сдружение на частните болници. Според тях изискванията за лечебните заведения в бяха неизпълними. От новите текстове сега отпада изискването за площ на спешните отделения в болниците, като вместо лечебните заведения да търсят по 700 кв. м. за подобен център, сега ще трябва да осигурят площ, която да „позволява оптимално функциниране“. Освен това се намаляват и изискванията към нужния дежурен персонал и от 6 броя постове за спешни прегледи в отделенията, сега ще се искат 4. Реанимационните постове в шокова зала от два се редуцират на един, а леглата в зоната за наблюдение от четири стават две. Също така са намалени и броят на постовете и леглата за спешна терапия от 8 на 6 и от 12 на 10 за мултипрофилно спешно отделение съответно с второ и трето ниво на компетентност. Намален е и броят на леглата в зоната за наблюдение от 6 на 3 и от 8 на 5 за мултипрофилно спешно отделение с второ и трето ниво на компетентност.
