Фармаиндустрията е спонсорирала българските лекари, болници, здравни и съсловни организации, както и медицински дружества с близо 24 млн. лева през 2016 година. От тях 16 млн. лв. са предоставени на доктори, а 8 млн. лв. на здравни и професионални лекарски организации. Други 150 млн. лева е наляла индустрията в лечебните заведения за клинични проучвания. Това става ясно от публикуваните данни на 23-те компании, членуващи в Асоциацията на научноизследователските фармацевтични компании в България (ARPharM).
Медицинските специалисти, дали своето съгласие за оповестяване на финансовите им взаимоотношения с фармацевтични фирми, са 66%, на останалите имената не са качени на сайтовете на компаниите, но са представени обобщени данни.
16-те милиона лева, които са получили лекарите, са основно за такси за регистрация на конгреси, работни пътувания в чужбина и хонорари. Най-щедри през миналата година към докторите са били „Бьорингер“ и „Санофи“, като са ги спонсорирали съответно с 1,5 и 1,2 млн. лева. По милион от огромните си бюджети пък са отделили „Новартис“ и „Пфайзер“.
Единствената компания, която не е плащала на медици, е „ГлаксоСмитКлайн“. „От началото на 2016 г. преустановихме плащания към външни лектори – медицински специалисти, които говорят за нашите лекарства с рецепта или ваксини, включително към лица, които могат да предписват или да влияят върху предписването. В същото време спряхме предоставянето на финансова подкрепа директно на отделните лекари за участие в медицински конгреси. Тези промени са глобални и изпреварват текущите кодекси в отрасъла. Искаме да намалим потенциалното възприятие сред пациентите, че може да им бъде предписано лекарство поради някаква друга причина, а не заради това, че това лекарство е правилното за тяхното състояние“, обясниха от „ГСК“. Компанията обаче не е пестила средства за подкрепа на дружества и организации. Над 933 000 лева са инвестираните средства за различни инициативи, каузи, кампании и конгреси. По това перо „ГСК“ е на първо място по изплатени пари, следвана от „Новартис“, „Санофи“ и „Пфайзер“, които са превели на медицинските дружества и болниците по над 750 млн. лева. Кой колко е получил четете тук.
150 млн. лева пък са инвестирали фирмите, членуващи в ARPharM, в клинични изпитвания и медицински научни изследвания. Близо 40 млн. лева от тях са предоставени от местните структури на компаниите. По-голямата част от тези средства се изразходват за медикаменти за пациентите, за лечението на които иначе би трябвало да плаща НЗОК. Друга част от парите отива за закупуване на апаратура за болниците и допълнителни възнаграждения на медиците. У нас годишно стартират около 190 нови проучвания, а всеки месец в програма за клинични изпитвания влизат около 1000 души.
