Неглижирането на режима на хранене и подценяването на това какво слагаме в устата си е най-големият ни проблем по отношение на здравето на стомасите ни, категорична е началникът на Клиниката по гастроентерология на Пета градска болница в София д-р Гергина Стоянова. По думите й трябва да променим начина си на хранене, като може да се поучим от англичаните, които си хапват между осем и десет пъти на ден.
„Най-много от българите ядат между 18.00 и 20.00, друга голяма част вечерят между 20.00 и 24.00 часа. И така във времето, в което трябва да спим, ние даваме тежка задача на организма ни, а това ни превръща в лоши работодатели на стомасите ни“, казва д-р Стоянова. В същото време все още повечето нашенци нямат навика да закусват, а мозъкът започва да работи от ранни зори.
„Лошите храни са готовите храни, а ние наблягаме повече на тях и пренебрегваме домашната храна. Именно режимът и самата храна са най-важни за здравето ни“, обяснява специалистът. Според нея обаче диетите са лош съветник. Защото здравият човек огладнява. „Не съм против диетите, но само ако присъстват думите баланс и специалист“, подчертава д-р Стоянова.
Според нея няма никакъв контрол върху храненето на децата в училищата. Децата ни се тъпчат с вафли, чипсове, дюнери, пици и кока-кола и все по-често в кабинета й в Пета градска болница идват 7-8-годишни хлапета с кървене в стомаха. „Това е недопустимо и може да бъде избегнато с едно просто нещо – въвеждането на понятието забранени храни“, смята д-р Стоянова, според която проблем има с това, че липсва държавен стандарт за киселото мляко, както и все по-модерното избягване на глутена. „Това не е добре, тъй като зърнените храни са изключително полезни. Овесена каша, просо, варено жито и бял ориз задължително трябва да присъстват на трапезата. Това, от което трябва да бягаме, е тестото. Хлябът трябва да е твърд и препечен, бухналият, мек и прясно изпечен не е наш приятел, тъй като прясно кипналият хляб води до тежки гастрити“, съветва гастроентерологът.
По отношение на месото д-р Стоянова е категорична, че то не бива да е алангле (полусурово), а най-добре е да се приготвя под похлупак, за да е меко и нежилаво. Противно на схващането, че пилешкото месо е най-полезно, всъщност се оказва, че най-близко до нас е свинското, което е и най-лесно смилаемо.
В менюто ни трябва да присъстват и много плодове и зеленчуци, но е добре да ги ядем в сезона им. Алкохолът не е забранен, но в умерени количества, дори бирата не бива да е повече от 300 милилитра на ден. Цигарите обаче категорично дразнят стомаха.
Кога обаче болката в корема трябва да ни прати при специалист? „Когато стане ежедневие, когато болката се появява през нощта и ни буди и когато е комбинирана с други симптоми – висока температура, разстройство, повръщане“, отговаря д-р Стоянова. Най-тревожният сигнал е появата на кръв в изпражненията и тогава посещението при гастроентеролог е задължително.
„Най-чести са болестите на стреса и това са язвата и жлъчно-каменната болест. С тях обаче ние се борим успешно. Това, което е истинско предизвикателство за лекарите, е ракът на дебелото и правото черво“, обяснява началникът на Клиниката по гастроентерология в Пета градска болница. По думите й тези случаи зачестяват, но у нас все още се откриват твърде късно. „Ранната диагноза в тези случаи дава възможност за справяне, но това, че тези заболявания са безсимптомни, ги прави много опасни. Затова след 40-годишна възраст задължително трябва да си проверим дебелото черво с колоноскопия“, съветва д-р Стоянова. Казва, че червото хем е мълчаливо, хем иска да бъде следено. Ако хората са по-отговорни към здравето си, то гастроентерологията вече е достатъчно силна, че да предотврати до голяма степен риска от развитие на тумори.
„В корема ни има над 20 органа. Работейки вътре в тялото на човека ние, лекарите, трябва да сме подготвени, да учим всеки ден и да дадем сигурност на пациента, че някой мисли за него“, убедена е д-р Гергина Стоянова.
