Един от показателите, за това какво е нивото на здравеопазването в дадена страна, е как работи Спешна помощ. Има ли кой да работи в линейките и кога те ще стигат навреме до болните, какво е състоянието на спешната помощ в момента, вярно ли е, че страната ни е заплашена да загуби 86 млн. евро за модернизиране на системата, кога ще бъде въведен триажът и какво искат лекарите от новия здравен министър проф. Николай Петров – разговаряме с д-р Десислава Кателиева, председател на Националната асоциация на работещите в спешна медицинска помощ.
– Какво е състоянието на спешната помощ в момента?
– Материално-техническата база не се е променила нито в центровете за спешна медицинска помощ, нито в спешните болнични портали. Причината е, че веднага след като бе приета Наредба №12 за медицинския стандарт по спешна медицина, тя бе обжалвана във ВАС от ЦЗПЗ и сдруженията на частните и общински болници. По тази причина се забави усвояването на евросредствата по програма „Региони в растеж“, предвидени за модернизация на спешната помощ. И така нито се модернизираха филиалите на спешна помощ, нито се закупиха нови линейки. Нито един директор на болница не положи усилия да пригоди спешното си отделение съгласно изисквания на обжалвания стандарт, така че и спешните отделения работят в същите тесни помещения, със същия недостатъчен брой персонал. Кадровият дефицит не е преодолян, независимо от неколкократните увеличения на работните заплати. Причината е, че не се промениха условията на труд. Комуникацията в самите спешни служби и между тях е крайно лоша и това води до грешки и забавяне на оказването на спешна помощ. Организацията на работата също не е променена, защото липсват условия като нови линейки, спешни кабинети и отделения, обучение на персонала и модерно оборудване. Триажните протоколи в извънболничината помощ се прилагат тестово, без необходимото предварително обучение на персонала и промяна на информационната система. Освен това не всички спешни повиквания се прослушват от медиците, които трябва да ги триажират. Все още не са изработени и приети единни диагностично терапевтични правила и алгоритми, без които не е редно да работят самостоятелно медицински специалисти и парамедици.
– Това, че ВАС отмени частично стандарта по спешна медицина попречи ли на работата ви?
– Отменена е всъщност цялата нормативна база, написана някога за спешните отделения. С отмяната на глава 4 от Наредба 12 за медицински стандарт по спешна медицина отпаднаха новите изисквания, касаещи организацията на работа в спешно отделение. Отменен е и старият стандарт в действащите преходни и заключителни разпоредби на Наредба 12. С приемането на стандарта, в началото на 2016 г., директорите на болници със спешни отделения започнаха да назначават допълнително персонал и да обмислят разширяване и модернизация на спешните отделения. От момента, в който стандартът започна да се обжалва във ВАС се стопираха тези процеси. А след окончателното отменяне на нормативната уредба през март 2017 г., касаеща спешните отделения, практически остава под въпрос ще има ли въобще спешни отделения? По тази причина персоналът е все така недостатъчен като брой и квалификация, за да отговори на растящия брой пациенти. Не се прилага и триажът в болничната спешност, с което хаосът в работата ни води до засилване на агресията от страна на пациентите към нас и зачестяват закъсненията с обслужване на болните. Спешните отделения са все така с остаряло и амортизирано оборудване. Мерките за безопасност на екипите са бутафорни, няма охрана и паник бутони, липсват и правила за работа с буйстващи пациенти или агресивни придружители.
– Преди време алармирахте, че парите от Европа за Спешна помощ могат да бъдат спрени. Все още ли има такава опасност?
– Преди два месеца попитахме служебния здравен министър каква е визията му за спешната помощ. Отговор не получихме. От месеци вече никой нищо не говори за обучението ни, за модернизацията на спешната помощ. А няма как без единен стандарт за извънболнична и болнична спешна помощ да бъдат усвоени евросредства. Липсва последователна политика за спешната помощ. Всеки министър излиза със свои концепции, които си остават само на хартия, защото следващият не се съобразява с тях. При такава непоследователност в реализацията на политиките е твърде вероятно ЕС да не отпусне обещаните 86 млн. евро по програмата „Региони в растеж“. А държавата ни не е предвидила такива суми за реформи в спешната помощ.
– Всяка власт идва с обещанието за по-високи заплати. С колко се увеличи възнаграждението на работещите в системата през последните години?
– В Центровете за спешна медицинска помощ имаше за последните 4 години четири увеличения с по 20% на фонд работна заплата. До колегите ми обаче достигнаха реално между 5 и 16 % при различните увеличения. Интересното е, че служебното правителство вдигна заплатите на 15 ЦСМП-та през април, а други 12 центъра получиха увеличенията през май. В спешните отделения пък все още има такива, в които основните заплати не бяха увеличени, независимо от факта, че на лечебните заведения бяха предоставени допълнителни 12 млн. лв. през миналата година за достигане на основна лекарска заплата от 1500 лева и 900 лева за медицински специалисти. Това е така, защото болниците са търговски дружества, имат самостоятелност в усвояването на тези средства и ако бордовете на директорите решат да не вдигат заплатите, то това не се случва.
– Има ли кой да работи в линейките?
– Има застрашително застаряване на персонала. Младите специалисти предпочитат по-спокойната работа извън спешната помощ и по- добрите възможности за кариерно развитие, независимо, че заплащането в спешна помощ е по-високо от това на специализантите в болниците. По-възрастните колеги в един момент прегарят от стреса и агресията и просто решават да съхранят здравето си и напускат, за да си потърсят по-спокойна работа. Средната възраст на персонала в спешна помощ е над 50 години, имам колеги, които са над 70-годишна възраст, което е абсурдно при работа в условия на спешност.
– Заради това, че си позволихте публично да защитите бившия директор на „Пирогов“, новият шеф проф. Асен Балтов ви уволни. Сега къде работите?
– Работя вече 4 години в спешното отделение на Националната кардиологична болница в София. Но като всеки български лекар работя и на второ място. В момента в неотложен кабинет към единен медицински център. Да, и аз, и колегите ми нарушаваме кодекса на труда, нарушават го и работодателите ни заради кадровия дефицит. Ако спрем да работим на повече от едно място ще трябва да се закриват цели болници. Имах шанса да работя една година в спешното отделение на „Пирогов“, което е мечта за всеки спешен медик. Не приемам версията ,че проф. Балтов ме уволни от загриженост за извънредния ми труд. През последните месеци той освободи и други мои колеги с различно от неговото мислене, и това се прави с цел прокарване на политика, различна от досега провежданата. В свое интервю преди дни проф. Балтов съобщи, че за 65 дни е освободил над 300 пироговци и орязал ДМС-то на 250 работещи в клиниките по анестезиология и реанимация. Най-лесно се правят икономии от заплати, но така се натоварва останалият персонал за сметка на извънредни дежурства и свръхнатовареност. Аз лично не разбирам тази политика на оптимизация на болница с 24 часов режим на работа. Оптимизацията на работата на спешната болница по този начин ще я превърне в обикновена болница, в която няма да има 24 часова спешна помощ във почти всички медицински специалности.
– Кои са трите неща, които новият здравен министър трябва да направи, за да може да се подобри работата в Спешна помощ, така че и лекари, и пациенти да са доволни?
– Искаме приемственост и последователност на политиките, а това се гарантира през приетата прези 3 години концепция за развитие на Спешната помощ 2014-2020 г. За да се случи това трябва да се препотвърди от министъра на здравеопазването стандарта по спешна медицина и да се пристъпи към изпълнение на изискванията поставени от този стандарт с финансиране от държавата и европроекти. Настояваме проф. Николай Петров да върне бившия национален консултант по спешна медицина проф. Стоян Миланов, тъй като настоящият е хирург по специалност. Сдружение НАРСМП е внесло вече предложение до министъра на здравеопазването от 5 май тази година. Изключително важна стъпка е създаване на национален център по спешна медицина и реакции при кризи, който да е на пряко подчинение на министъра на здравеопазването. Този център трябва да отговаря за изпълнение на изискванията, залегнали в медицинския стандарт по спешна медицина, да контролира дейността и финансирането на ЦСМП и Спешните отделения, да организира обучението на персонала, да контролира модернизацията в сектора, да синхронизира дейността на отделните служби за спешно реагиране при бедствия и кризи.
