Депресия мъчи 300 млн. души по света и в момента е водеща причина за влошено здравословно състояние и инвалидизация. За това алармираха от Световната здравна организация. Според данните на СЗО за Европа средно 5 % от жителите на всяка страна-членка са се сблъскавали поне веднъж с този психологически проблем. Най-депресирани са естонците – 5,9 % и гърците – 5,7 %, а най-малко тревожни са исландците – едва 4,1 на сто. У нас 5,2 % от хората или 360 724 души страдат от депресия, сочат още данните.
Това обаче са само официално регистрираните случаи, уточняват от СЗО. Липсата на подкрепа за хората с психични заболявания и страхът от стигмата спират много от тях да търсят лечението, от което имат нужда, за да водят продуктивен и здравословен начин на живот. “Тези нови цифри трябва да ни послужат като студен душ и да обърнат вниманието на всички страни към преосмисляне на подхода им към психичните заболявания, както и да започнат лечението им със спешността, от която се нуждаят”, предупреди генералният директор на Световната здравна организация д-р Маргарет Чан.
Повишаването на инвестициите в сферата на психичното здраве е изключително необходимо. В много страни няма никаква или има изключително малка подкрепа за хората с психични заболявания. Дори в страните с висок стандарт на живот почти 50% от хората с депресия не получават необходимата помощ. Средно едва 3% от здравния бюджет на страните се инвестира в психично здраве, като процентът варира между 1% в бедните страни и 5% в страните с високи приходи.
Инвестицията в психичното здраве има дълбок икономически смисъл. В САЩ всеки долар, инвестиран в лечение на депресия и тревожни разстройства, връща 4 долара като подобрено здраве и възможност за работа. Според проучване в 36 страни, в следващите 15 години нелекуването и неглижирането на депресията и тревожните разстройства ще струват 1 трилион долара годишно. Загубите ще бъдат понесени от домакинства, работодатели и правителства.
Лечението на депресия обикновено включва терапия или антидепресанти, или комбинация от двете. Терапията може да бъде предоставена от здравни работници, които не са специалисти, след кратък обучителен курс и с помощта на Наръчника на СЗО за интервенция, смятат от Световната здравна организация.
