При мозъчна смърт и отказ за донор да се спират животоподдържащите системи. Идеята е на новия заместник-министър на здравеопазването д-р Мирослав Ненков. Той ще поиска промени в законодателството, засягащи донорството.
Идеята е в момента, в който близките на човек с доказана мозъчна смърт откажат той да бъде донор, животоподдържаща апаратура да бъде спряна, обясни д-р Ненков, който е анестезиолог и координатор по донорство. По думите му, тази практика е популярна в Европа, но у нас не е регламентирана и това създава вакуум в законодателната система в областта на органното донорство.
„Като се определи мозъчната смърт, се подписва протокол и това е датата и часът на смъртта на този човек официално. Обаче сърцето му, черният му дроб, бъбреците продължават да работят и работи всичко друго, освен мозъкът. Ако този човек не бъде експлантиран до понеделник, това тяло какво ще бъде в петък, събота, неделя…? Няма яснота какво се случва. От една страна има издаден документ от болницата, който се нарича съобщение за смърт и в рамките на 48 часа трябва да бъде представен, за да се издаде смъртен акт. От друга страна, обаче сърцето му бие на този човек и роднините не са съгласни той да бъде експлантиран. Това е вакуум. Няма какво да се чака. Щом този човек е обявен, че е с мозъчна смърт, той никога повече няма да си отвори очите“, обясни зам.-министърът.
Самият той съзнава, че темата е изключително щекотлива. „Хората, които са чисто политици, може би малко ще бягат от тази тема, защото представяте ли си сега това да се постави на общественото обсъждане? Но това ще помогне както на докторите, така и на близките на починалия човек. В Западния свят координаторите – такива като мен, казват на близките, че техният роднина е в мозъчна смърт, доказана е и ги питат дали искат да бъде донор. Те като кажат „не“, му изключват апарата и никой не води разтревожени репортери в болниците да снимат как са спрели системите на някой човек“, посочи д-р Мирослав Ненков.
