Първата задача на новото правителство трябва да е постигане на прословутия консенсус какви да бъдат здравната система и политика и определяне на поне средносрочни цели. И още по-важно е години наред да има движение в една посока, категоричен е началникът на Клиниката по кардиология на болница „Царица Йоанна-ИСУЛ“ и бивш председател на съюза на българските медицински специалисти проф. Асен Гудев в интервю за в. „Сега“. По думите му постоянното лъкатушене в нормативната уредба демотивира допълнително работещите в здравната система.
„Оптимист съм, че в състава на бъдещата здравна комисия в парламента ще има достатъчно добра воля и професионалисти, за да може да се формулират такива рамки на реформата“, посочи проф. Гудев. Според него обаче е илюзия, че модерно и качествено здравеопазване може да бъде постигнато с нисък процент от БВП.
„Голямо предизвикателство остават сърдечносъдовите, метаболитните, белодробните заболявания. Те се дължат на фактори на околната среда и на добре познати рискови фактори, които изискват и държавна политика за контрол. Ако искаме да имаме здравна система, която да осигурява работоспособна нация, да намали преждевременните инвалидност и смъртност, т.е. да отговаря на обществените нужди, са необходими консенсус и разумно харчене на ресурса, който обществото заделя за здравеопазване. Това, което много ни липсва, е приложението на науката. Много често решенията, които се предлагат за намаляване на разходите, са чисто административни. В САЩ например в кардиологията имат критерии за приемливост, т.е. дали дадена процедура е била оправдана. И ако не е – не се заплаща. Но решението дали е оправдана или не, е по строго научни критерии, а не субективно, например, че е превишен лимитът. Към това трябва да се стремим – да се въведат научни критерии дали дадено лечение е било оправдано, нужно и извършено навреме“, обясни проф. Гудев.
„В медицината важи с особена сила една мисъл на Хегел, че смисълът на образованието е да направиш един човек етичен. Без да имаме стойностна ценностна система на лекарското съсловие, ние няма как да постигнем работеща здравна система. Илюзия е да мислим, че в здравеопазването само липсата на пари е проблем. Колкото и пари да дадете на хората, които работят в спешната помощ, интензивни отделения, на един неврохирург, на един кардиохирург – това са уникални дарби, хора, надарени от Бога. На работещите в Бърза помощ и в интензивните отделения колкото и пари да им дадете, не може да им компенсирате дежурствата по Коледа, безсънните нощи и емоционалния стрес. Обществото трябва да им отдаде дължимото – това реално са героите на нацията. Ако разчитаме, че ще провокираме по-добър професионализъм само със заплащането, ако не изградим система, в която да има емпатия, състрадание, милосърдие – трудно ще сме доволни от здравеопазването“, категоричен е кардиологът. По думите му, решаването на този проблем трябва да започва още от подбора на студентите по медицина. И дава пример как е организиран приемният изпит в Канада. „Освен най-високи оценки по физика, химия, биология, математика е необходимо кандидатът да покаже пред комисия от психолог, клиницист и т.н. дали има качества да общува с пациента и неговата фамилия. Задават се задачи като: „Представете си, че пред вас са членовете на фамилия Джоунс и член на фамилията е претърпял тежка катастрофа с риск да загуби живота си или да бъде инвалидизиран“. Тестват се състраданието и възможността за емпатия, чисто човешките качества на кандидат-студента. Това не се учи от учебник, а от средата, в която се изграждат младите лекари и специалисти“, твърди проф. Асен Гудев.
Според него голяма част от работещите в здравеопазването у нас демонстрират висок професионализъм и хуманизъм, но подмяната на базови ценности в здравеопазването пречи това да е всеобщо правило. „Заплатите ни зависят от това колко пътеки ще отчетем и в един момент се стигна да гледаме на пациента като на финансов ресурс. За добър мениджър се смята този, който работи по добре остойностени пътеки. Но най-често лечението на комплексни и трудни болни не е заплатено адекватно и много клиники отказват да ги приемат. Например инфекциозният ендокардит, може би едно от най-трудните и тежки заболявания в кардиологията, изискващ многоседмично лечение и с много висока смъртност. Много болници отказват да сключат договор по тази пътека, защото тя изисква продължително и скъпо лечение. Не може да се откажеш от трудния болен, защото той не носи добри пари. Трябва да се търси решение на този проблем“, подчерта началникът на Кардиологията в „Царица Йоанна-ИСУЛ“.
„Лесно е да отчетеш броя процедури, но е много трудно да отчетеш времето, което е прекарал лекарят в разговор с пациента и фамилията му. Това е един от най-често изтъкваните негативи на здравеопазването не само у нас“, смята проф. Гудев. Той е категоричен, че безконтролното приложение на принципа парите следват пациента води до това да имаме фалшиви болни, които караме с автобуси за дадени процедури.
„Един успешен модел според мен е предложеният от сътрудниците на Harvard Business School M. Prorter и Teisberg през 2006 г. модел Value based Healthcare, който цели намирането на оптимален баланс между разходите и постигнатия резултат от лечението, както и заплащане за комплексна услуга. Постепенно този модел се налага в най-развитите здравни системи като скандинавската, страните от Бенелюкс, някои водещи центрове и вериги в САЩ“, обясни проф. Гудев.
„Когато говорим за стойност и цена в здравеопазването, трябва да правим разлика между разхода и постигнатата полза за пациента и обществото. Промяната на сегашния модел с подобни модерни методи на финансиране на медицинската дейност няма как да стане за една нощ. Затова е важно да се приеме с консенсус такъв модел, който да бъде осъществяван в следващите години. Крайно време е да започнем да говорим повече за ценности, а не само за цени в здравеопазването“, убеден е проф. Асен Гудев.
