Добрата стара здравна книжка, която повечето пациенти дори не знаят за какво изобщо им трябва, ще стане електронна карта. Служебното правителство получи одобрение за въвеждането на национална информационна система в здравеопазването. За целта е осигурено и финансиране в размер на 12 милиона лева.
Така в средата на годината електронното здравеопазване ще заработи пилотно в няколко болници в страната като финансирането за първата и втората фаза на този процес ще дойдат от програмата на Европейския съюз „Добро управление“. Това съобщи служебният вицепремиер и здравен министър д-р Илко Семерджиев. По думите му е трудно да се каже кога ще приключи на национално ниво поетапното интегриране на новата система, но процесът е започнал и връщане няма да има.
На практика с това ще отпадне необходимостта от досегашните сини здравни книжки – цялата информация за болния, за неговите лекуващи лекари, изследвания и рецепти, ще бъде налична в електронен вариант. За всички участници в лечебния процес, включително и за пациентите, единният софтуер ще е достъпен чрез индивидуален сертификат. Той ще има защита на принципа на електронното банкиране.
Няколко са вариантите за това на какъв носител ще е новата електронна здравна карта. Управляващите ще трябва да решат дали ще трябва да си издаваме отделна пластика или поетапно ще се поставя чип при подновяване на изтичащите лични карти. Има опция и да се постави магнитна лента на европейската здравна карта, с което ще отпадне и нуждата от ежегодното й преиздаване.
Въвеждането на единна електронна система ще осигури контрол от страна на пациента на всички нива в системата на здравеопазването – финансов, лекарствен, административен контрол. Ще бъде въведена и електронна рецепта, което ще улесни както болните, така и работата на джипитата и фармацевтите.
Припомняме, въвеждането на електронно здравеопазване е залегнало като приоритет в програмите на всички политически партии, които са се запътили към следващия парламент. Опитите да ни снабдят с елекронна карта обаче досега се оказаха неуспешни, като от 2005 г. досега тези опити струваха на данъкоплатеца десетки милиони лева.
